Her name is Alice…
If I had a world of my own, everything would be nonsense. Nothing would be what it is, because everything would be what it isn’t. And contrary wise, what is, it wouldn’t be. And what it wouldn’t be, it would. You see?
Новата Алиса в страната на чудесата имаше абсолютно всички предпоставки, за да се превърне във филм на годината.
- Невероятната книга на Луис Карол, която си е своеобразна приказка за възрастни
- Гениалният Тим Бъртън за режисьор
- Джони Деп в роля, сякаш създавана за него
- Саундтрак, написан от настоящите тийн-величия в пънк/рок/алтърнатив музиката
- 3Д анимацията на Дисни
- Бюджет, достоен за завист…
Е, да, ама … нещо не се получи.
Сюжетът: почти изцяло базиран на заемки от оригиналната книга, но и своеобразно продължение: действието се развива, когато Алиса вече е на 19 години и се връща в страната на чудесата, само дето не си спомня първия път.
+++ Страхотна идея да погледнеш към Wonderland през очите на порастналото вече дете
— Твърде логичен сюжет, което някак си не пасва на цялата идея на книгата. Не беше честно да поставят Алиса в рамката на “Лошото се бие с Доброто, идва нашия човек на страната на Доброто и всички заживяват щастливо”
Като цяло, филмът ми допадна. Не се влюбих, а толкова исках. Очаквах от Тим Бъртън дарк-приказка, с луди герои и нелогични обрати. Само Джони Деп оправда очакванията ми, но определено това не е “филмът на годината”. А трябваше. Сега чувам, че Тим Бъртън щял да сътвори римейк на семейство Адамс. Дано този път ме зарадва повече 
Единственото наистина яко нещо, около филма е невероятната песен на Shinedown от саундтрака…
This entry was posted on Saturday, April 3rd, 2010 at 2:47 am and is filed under Mov!es. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
