Pop-BG

Smallman. Да ти изпият мозъка.

Когато заговорим за “българска музика”, темата провокира емоции от всякакво естество. Уви, често хората гледат с недобро око и винаги се съмняват има ли такова животно или пак крадем от някого и в общи линии сме wanna-be-s. Определено Smallman са група, която е тук, за да остане, и която успешно накара хората, запознати с творчеството им, да се влюбят в тях. Като ги спомена пред други хора, очаквам два вида реакции: “Не съм ги чувал” или “Леле, да, много са яки”. Рядкост е да чуя лоша дума и да, има защо.

Както съм казвала и преди, тези момчета си нямат никаква представа колко са добри. Като излязат на сцената са някак си искрени, неглиже, без никакви претенции и безкрайно талантливи.

Лошото е, че съвсем рядко имаме щастието да ги чуем на живо. На концерта през ноември те сами споделиха, че си изкарват хляба с други, различни от музиката неща (както и повечето музиканти тук, в България все още “музикант къща не храни”) и предполагам това допринася за редките изяви.

Но последната неделя имахме щастието да присъстваме на промото на новия им албум – “Labyrinth of Present”.

Магично събитие, пълно с атмосфера, спокойствие и красива музика. И страшно ентусиазирана публика, около два пъти по-многобройна от предишното им гостуване в София.

Чухме целия втори албум и три-четири песни от първия. Буквално ни изпиха мозъците, макар че през цялото време имах чувството, че Цецо е малко нещо болен и полага огромни усилия за да ни поднесе магията си с пълна сила. Е, определено успя. Нищо, че искахме и още, и още. Другият път

Групата:

Цветан Хаджийски, вокал, гайда

Стефан Пенев – бас

Андон Тръпков – барабани

Иван Тодоров – китара

Стилът: Няма как да го определя … те са различни. Често ги сравняват с Tool, но според мен това по-скоро се дължи на настроението, което музиката носи – мистика, атмосфера, сякаш “аха, и да ни сподели нещо”, защото не мога да намеря конкретни заемки… По-скоро е alternative, rock, ambient… знам ли и аз

Харесвам ги, защото са различни. Защото правят нещо ново, искрено и българско. Гайдата си го прави наше. Не е като да няма талантливи музиканти в България – има. Но музикантите с въображение са рядкост. Smallman са именно такива.

Чуваш ги и си казваш “УАУ”. Когато Гатето преди доста време ми ги пусна за първи път един ден в офиса, първата ми реакция беше “ама това българи ли са?!”.

Българи са. От Асеновград. Не знам какво има в тоя град, ама само хубави музиканти се раждат там.

Още плюсчета в графата “Браво”: Уникален Арт! Всяко нещо е изпипано и красиво. Първият концерт, на който бях, през ноември, беше съпроводен с уникална фотоизложба. Албумът, като си го купиш, знаеш за какво си даваш парите – безкрайно красив, авангарден и изпипан, а не просто диск с принтната обложка. Това прави впечатление – защото по принцип сме си  малко скръндзави, що се отнася да си купим музиката – нали има мп3-ки. Е да, ама когато албума е толкова красив, че ти е кеф да го хванеш в ръце и да разгледаш съдържанието, нещата се променят. Мърч-а и той така. Прекрасен дизайн на тениските, страхотно качество на материята и производството, дреха, с която не само показваш подкрепа към групата, ами ти е и кеф да носиш.

Още много мога да пиша за тях, ама те съветвам да ги чуеш. Ще разбереш.

И още:

Smallman @ MySpace

Smallman @ Facebook

Моите снимки от промото в The Box

…И не забравяй да си купиш албума

Posted in: Mus!c

Tags: music, Smallman, концерти, музика

This entry was posted on Thursday, March 18th, 2010 at 6:48 am and is filed under Mus!c. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.