Pop-BG

Клиентът винаги е прав … ама не съвсем…

Почти откакто се помня, винаги съм се занимавала с клиенти. Съвсем наясно съм, че клиентът съвсем не винаги е прав в това, което желае, нито пък за начина, по който се държи. Някой ден може и да тръгна да обяснявам защо точно съм си изградила това мнение. Но сега съм се ядосала за обратната страна на монетата. Мама му стара, pardon my French, ама само в България ли ИЗОБЩО не ни дреме за клиента, оня, аджеба, дето дава парите? Преди няколко дни ми се наложи да търся денонощна аптека. Най-близката до нас е тази до Пирогов, така че се разходих до там (часът беше около 3 през нощта). Отивам и културно звънкам на прозорчето. Излиза един начумерен господин, малко над средна възраст, и с много ядосана въздишка (стил “за к’во ме будиш ся?!”) ме поздрави с “Какво?”. Диалогът в кратце:

- Какво?

- Добър вечер. Имам нужда от 2 пакетчета Фервекс, Витамин Ц и един аулин, а също и… (в този момент оня, без да каже нищо или да ме доизслуша, тръгва нанякъде и ми обръща гръб). 2 минути чакане на студено. Онзи се връща и ми подава кутия с 6 фервекса.

- Ето

- Но аз друго поръчах (пак повтарям).

- Фервекса няма да го отварям сега за 2 пакетчета, цяла кутия ще си вземеш. От витамин Ц нямаш нужда, защото има във Фервекса. Аулин без рецепта – не може.

- Моля?

- К’во точно не разбра ся? (разбирам, че е кауза пердута и водя последна битка)

- Добре, не знаех, че Аулин без рецепта не може. Има ли болкоуспокояващо, в което да няма ибопруфен / аналгетици и което да можете да ми продадете?

- Болкоуспокояващи много.

- Добре, препоръчайте ми едно поне.

- Няма такова. Ще взимаш ли Фервекса или ще си ‘одиш?

Познайте какво направих. Няма да стъпя повече в тая аптека whatsoever. Междувременно, бях чула за един нов клуб и почнах да ровя из нета да видя за какво иде реч. Случайно попаднах на фейсбук група, в която имаше доста дискусии с участието на част от персонала и се присетих за друго, което безкрайно много ме дразни: да ми се цупят по нощните заведения, когато не си поръчвам алкохол. Е сериозно, писна ми! Ок, вие работите, за да осъществявате продажби, ама аз какво, да пропия, за да ви направя густо ли? Винаги си поръчвам, винаги си плащам, винаги оставям бакшиш. А вие винаги ми се мусите. Дори някои хора са си позволявали да ми държат и сметка за същото… Алооо? На няколко места вече не стъпвам, заради кофти обслужване. Сред тях са бар Вчера, клуб Лолипоп. И още ще добавям. Да се научите, мама ви…

Posted in: B!tching

Tags: обслужване

This entry was posted on Saturday, March 13th, 2010 at 1:15 am and is filed under B!tching. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.