Pop-BG

По съседски

Хайде да си поговорим за този особен социален феномен, наречен съседи.

Аз имам щастието (или нещастието) да имам сравнително малко такива – 12 апартамента сме само. Разделени на 2 части х 6.

Тази вечер, най-сетне след дълги молби и увещания си направихме “събрание”. Молбите и увещанията бяха от моя страна и от страна на една съседка, тъй като ние имахме особената привилегия да ни наводнят на няколко пъти през последните няколко месеца, при това – точно след ремонт. Естествено, съседите направили “кворум” и събранието беше направено по време, по което на мен и на въпросната съседка да ни е възможно най-неудобно – по средата на работната седмица, в работно време. Ама другите, разбирате ли, били мнозинство и нямало да се съобразяват с нас. Хубаво, и двете успяхме да присъстваме (евала на мениджъра, че ми влезе в положението и ме пусна!)

Имало нов закон за етажната собственост, който задължава съжителите да вземат някои решения, та това общо взето обсъждахме.

Стигнах до умозаключението, че жените след 40 се превръщат в 100 % кокошки, а мъжете – в професори по всичко. Не желая да остарявам! Точка! Повечето ми съседи са пенсионери, с 2 изключения.

Половината време прекарахме в дискусия на тема ‘синът на съседката = световно зло’ – 12 годишно хлапе, което на нова година е имало неблагоразумието да хвърля пиратки, и представяте ли си – да слуша музика през деня!!! Отделихме и заслуженото време да злословим за съседите, които не са могли да присъстват – колко са ужасни, смотани и т.н.

Трябваше да си избираме нов домоуправител и касиер. Разбира се, номер едно предложение бях аз ‘тя е млада и оправна’, чух даже ‘трябва да й дадем шанс да се изяви’… МОЛЯЯЯ? Ако шансовете ми за изява в живота се свеждаха до това да съм касиерка на блока… Thanks, but no thanks. На довода ми, че аз РАБОТЯ (за разлика от повечето съседи), а доста от дейностите изискват ходене по инстанции в работно време и няма как да стане, дори ми се скараха с наставнически тон. Естествено, след като категорично им отказах, в крайна сметка се примириха и избраха други хора.

Moving on.

Следващата брилянтна идея беше парите на входа (които не са никак малко, защото сме дали под наем за реклама един от калканите) да бъдат внесени в ЛИЧНАТА сметка на един от съседите, за да, цитирам “избегнем хамалогиите и излишните формалности с банката” – т.е. да откриваме сметка на входа и да пишем пълномощни за правото да се теглят пари. Забележете, аз бях единствената против това предложение и исках сметката да бъде открита на входа, а не на някой-си?! Слава богу, за това, според закона се иска пълен кворум, та в крайна сметка стана моята.

Moving on.

Наводнение 1: Дължи се на повреден щранг на половината от входа, т.е. 6 апартамента са засегнати. Цената за смяна и работа е 160 лв. на апартамент. В момента тече, всички сме с мухлясали стени и вече мазилката се рони. 2 от общо шестте апартамента обаче са против да се смени и заявиха, че няма да плащат. Причината – и двата апартамента се обитават от по една пенсионерка и те заявиха, че “щели скоро да умират и нямало да харчат пари за глупости”.

Moving on.

Изолация на сградата. Според някаква нормативна уредба, сме длъжни да я изолираме в следващите 2 години (мисля, че се отнася за всички сгради в центъра). Отново отказ от горепосочените две съседки, по същите причини, въпреки че по общо съгласие, решихме да субсидираме всеки един апартамент с по 500 лв. от бюджета на входа за да може да се направи и от собствениците се иска да платят само разликата.

Moving on.

Наводнение 2: То било причинено от съседката ми на шестия етаж. Въпросната съседка никой не я знае къде е, никой не живее там, и никой няма нейни координати. Цитирам решението “Ами издирете си я и си я съдете”.

Moving on.

След като се видя, че входа не може да събере пари за щранга и за изолацията, съвсем на място сякаш се появи идея на съседа от шестия етаж: “Хайде да си построим асансьор! Получил съм оферта, ще бъде външен и цената е само 20 хиляди евро!” Нужно ли е да коментирам? След последната подобна гениална идея (“хайде да си прокараме парно”) преди години, целия вход се оказа с неизползвами тръби и радиатори из апартаментите и с много по-малко пари, тъй като на никого не му бе хрумнало да провери дали от Топлофикация изобщо имат как да ни прекарат парно ПРЕДИ да си сложим тръбите.

Освен всичко ме информираха, че съм длъжна да регистрирам домашния си любимец (котка) в общината и да си плащам данъци за същото. Но къде и как – никой не можа да ми каже. Но трябва! Та тематично – някой има ли идея как става?

Имаше и още бисери … но просто нямам силите и нервите.

Колко е хубаво да имаш съседи

Posted in: B!tching

This entry was posted on Wednesday, February 10th, 2010 at 9:45 pm and is filed under B!tching. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.