February 27th, 2010 / 1 Comment » / by Serendipity
Неделя по обед. Направила съм си кафенце, моткам се, и тъй като цял уикенд трябваше да изкарам без вездесъщия си лаптоп. Решавам аз, че щом няма нет, ще се върна към олд-скуул нравите и ще изкопам от прахта оная черна кутия насред стаята, наречена телевизор. Оказа се, че дистанционното е с отдавна умряла батерия, а антената на въпросната джангър-кутия е послужила за средство на Грибо да си наточи зъбките. Но аз съм целеустремена – не се спирам – неделя е и ще гледам телевизия! Слизам до магазина, купувам си 2 батерийки и антена и хайде пак към ТВ-то!
Как да е – подкарах го. Настанявам се удобно на дивана и започвам да цъкам по четирите ефирни канала (кабелна нямам, то аз телевизора от 7 месеца не съм пускала, кабелна ще имам…). Първо попадам на ТВ 7. Латино сериал. Абе тия още ли са модерни, бе? Нова телевизия. Тук сериалът е на турски. Ааа значи, ето за кои сериали се шумяло толкова из нета напоследък. БНТ 1 (тоя канал не се ли казваше Канал 1 ?!): Безумно предаване за народна музика. Българин и македонка вият трели с музикално оформление от стабилен цигански оркестър. Страотно!
И последен в “цъкането” ми се оказва бТВ. Виждам аз на екрана Митко Щерев и Иво Сиромахов. Браво, това трябва да е интересно – двама, уважавани от мен българи, нещо обсъждат. Радостта ми трая около 30 секунди, докато подредих целия пъзел: Дългия, конкурс, оркестър и заглавие “Стани поп-фолк звезда” (под слогана вървеше нещо за някакъв фолк-мобил, така и не разбрах за какво иде реч).
Майко мила!
Реален конкурс, по национална, ефирна телевизия, в който стимулират хората да се състезават в създаването на ЧАЛГА композиции.
Конкретният кръг (или условие) на епизода, на който попаднах предполагаше да се създаде песен, подходяща за ТАНЦУВАНЕ НА МАСА.
Доповръща ми се, искаше ми се да изтръгна гръкляна на тия хора или поне да ги наритам в кокалчетата и да им намажа пръстите с олио, абе казано по политически коректному – възмутих се.
Първо, г-н Трифонов, о радетелю за българската култура и национална идентичност! Селянията и простащината ли трябва да са тези национални черти, които да се стимулират?
И не е ли малко лицемерно, питам аз, да съдийствате в подобно нещо? Или позицията ви е обуславена от това, че не толкова сте й защитник, а колкото, че умеете да я облечете добре в думи?
Трето, г-н Щерев. Какво прави авторът на музиката към “Адаптация” и “Осъдени души” изобщо в този конкурс? Или просто трябваше официално да погребете българската музика, като се изложите и Вие публично?
Всъщност, това са риторични въпроси. Дори да потърся отговорите им, надали някой ще ми отговори, пък и всички знаем за какво иде реч.
Хората, които ме познават, знаят че съм един от най толерантните хора, що се отнася до сексуалност, пол, религия, раса, външен вид, произход, пари и всякакви подобни неща. Но що се отнася до простащнината и човешката глупост, проявявам крайна нетърпимост. И не е заради това, че някой-си слуша музика, различна от тази, която харесвам аз. Наскоро го бях обяснила в един задочен фейсбук спор по темата…
Искам чалга културата да умре.
Искам малките деца да престанат да зяпат полу-голи, нацапотени, виещи, силиконови, перхидролени, слабоумни ПЕВАЧКИ по телевизията целодневно и да го мислят за много ГОТИНО.
Искам, когато отида на заведение, да няма пачи, които ми се качват по масата, за да си друсат циците.
Искам “готина мацка” да не означава руса кифла с дрехи от Мола, начални признаци на анорексия, 10 пластични операции и акъл, колкото една средностатистическа кокошка.
Искам “готин пич” да не означава дебеловрат чичка, подстриган нула номер, каращ последен модел БМВ/Мерцедес (или в случая на wanna-be-тата: тунингован Голф), “гъзареещ” с всичко, което има / прави, хвърлящ бакшиши по 50 лв., за да се покаже и със същия коефициент на интелигентност.
ИСКАМ ДА СПРЕ МЯТАНЕТО НА САЛФЕТКИ!!! (Seriously, guys, wtf?!).
Искам да започнете да четете. Искам да бъдете грамотни. Искам да престанете да мислите просташкото за готино. Искам да престанете да се снимате с телефони в кенефите. Искам да престанете да употребявате думата “фьешън”.
ИСКАМ!!!
Или простичко казано: искам да престана да се срамувам от сънародниците си.
Нова музикална агенция за всички фенове е един от тези “промоутъри”, които ни показват как НЕ се прави концерт (или каквото и да е събитие в този смисъл). Те са и основните виновници “концерт в България” да е кофти израз в много от случаите.
За тези, които не са наясно: Ако концерт, който НМА обяви се състои, и то на точно определената дата, по точно определеното време и по начина, по който е бил обявен…е, никой не знае какво ще се случи тогава, нямали сме май честта да видим това чудо. Или е било толкова рядко, че сме си мислели “сигурно и тук има нещо гнило”.
Историята започва много отдавна.
Спомняте ли си концерта на Prodigy? Да, преди 11 години, точно онзи, около имаше огромни скандали и “грандиозното шоу” се превърна в грандиозен резил. Първата дата беше отменена, не беше ясно дали ще има втора, накрая обявиха втора, която не потвърдиха до ден преди концерта, а самия концерт на Академик беше тотален технически и организационен провал.
Ако приемем, че случая “Продиджи” е в графата “случва се”(макар че не трябва да е така), то пак през 1999-та е и тяхната наистина голяма издънка Любимото радио Тангра организира фестивал на рока и избират за хедлайнери Моторхед. Дотук добре. Грешката, която радиото прави е да избере НМА за промоутър от българска страна. Естествено, концерт изобщо нямаше. Групата отказва да дойде в България, защото от НМА не им превеждат парите за хонорар. Повече по темата можете да прочетете тук.
2006 година. НМА обявяват концерт на легендарната рап-група ONYX. За подгряваща група се обявява анкета, според която феновете трябва да определят кого искат да чуят от българска страна. Тя е спечелена от ъндърграунд бандата DRS+. Познайте. НМА не спазват обещанието си и в крайна сметка подгряват други банди. Обяснението, което промоутърите дават: “Няма да им платим 500 лв. за 20 минути”.
Същата година от НМА обявяват още три концерта на западни изпълнители, които пък изобщо не се състояват. Накрая на лидерите в бранша им писва НМА и разни други псевдо-промоутърчета да правят глупости и се стига до това и тук:
Един от тези концерти трябваше да е на 11 август 2006, а именно Fear Factory. Той се отменя по неясни причини, които всъшност се изясняват, когато от avtora.com взимат интервю от Реймънд Херера, цитирам: Истината е, че още преди няколко дни започнахме да се съмняваме, че този концерт ще се състои. От наша страна всичко беше наред, но така и не успяхме да се свържем с промоутъра (“Нова музикална агенция”). Звъняхме им, обаждаха се и мениджърът, и концертният ни агент, но така и не ни отговориха. От различни източници разбрахме, че те изобщо не са възнамерявали да организират шоуто ни в София и не са го рекламирали никъде, което означава, че не са вложили и една стотинка. Освен това, трябваше да получим половината от хонорара ни авансово още преди три седмици, но това така и не се случи. В крайна сметка, цената за всичко това се заплаща от феновете на Fear Factory в България, които няма да могат да ни гледат.
Интервюто тук.
2007: НМА организират концерт на GURU. В последствие, концертът (изненадващо!!!) пада, но организаторите обещават, че ще има нова дата и точно с този мотив отказват да върнат парите за закупените билети. Обявява се нова дата, но накрая концертът е отменен изцяло. В този момент промоутърите посочват дата и място (клуб Black Box), където хората да отидат и да си вземат билетите. Отивайки там обаче, откриват, че клубът е в ремонт и бележка, информираща ги, че пари ще се връщат в едно кафене на Доспат. В кафето обаче казват, че организаторите не са им дали пари…
Вижте тук.
2008: НМА са организатори на концерт на Майк Патън в бившия Маймунарник. В последния момент, събитието се мести “поради лоши условия”, а организаторите уведомяват хората за това чрез листче, залепено на входа на първоначалното място.
Вижте това, това, и особено това.
Със сигурност има още много куриози, но честно казано ме мързи да ги търся. Това са само първите 2-3 страници резултати при търсене на НМА и “провал”.
Целия този пост е провокиран от концерта на Paradise Lost, който трябва в момента да тече (дано!).
Той бе обявен за друга дата – през декември, със съпорт Samael. “Нещо се случи” и датата падна. НМА обещаха, че ще има втора дата и казаха на хората да си пазят билетите. Втора дата имаше – именно днес, 12 февруари. Но не може всичко да завърши добре, нали? Вчера, 11 февруари Samael се извиниха на феновете си в сайта си и казаха, че няма да идват в София и да свирят с Paradise Lost. Причината – организаторите не им пратили самолетните билети…
В името на феновете, искрено се надявам всичко днес да е ок. Макар че ми стана малко смешно, когато видях статус ъпдейтите на Ник Холмс (вокалиста) в twitter, а именно:
1. In Hotel in Sofia, no room service available, can someone bring me a sandwich to the gig please..no mayo
2. actually scratch that, “vege burgers” have turned up, although its called a “chip sandwich” where I come from..
3. forget it! Ill eat after the show!
4. I just got told to cheer up.I’m laughing on the inside…
Сигурно единствените по-големи промоутърски издънки бяха на Неди Крос (инфо) и Ивайла Бакалова с Дженифър Лопез.
За вбъдеще НМА са обявили още концерти: Katatonia & Anathema. Най-малкото на Анатема ми се ходи страшно много, но историята учи да не се надявам особено.
February 10th, 2010 / 3 Comments » / by Serendipity
Хайде да си поговорим за този особен социален феномен, наречен съседи.
Аз имам щастието (или нещастието) да имам сравнително малко такива – 12 апартамента сме само. Разделени на 2 части х 6.
Тази вечер, най-сетне след дълги молби и увещания си направихме “събрание”. Молбите и увещанията бяха от моя страна и от страна на една съседка, тъй като ние имахме особената привилегия да ни наводнят на няколко пъти през последните няколко месеца, при това – точно след ремонт. Естествено, съседите направили “кворум” и събранието беше направено по време, по което на мен и на въпросната съседка да ни е възможно най-неудобно – по средата на работната седмица, в работно време. Ама другите, разбирате ли, били мнозинство и нямало да се съобразяват с нас. Хубаво, и двете успяхме да присъстваме (евала на мениджъра, че ми влезе в положението и ме пусна!)
Имало нов закон за етажната собственост, който задължава съжителите да вземат някои решения, та това общо взето обсъждахме.
Стигнах до умозаключението, че жените след 40 се превръщат в 100 % кокошки, а мъжете – в професори по всичко. Не желая да остарявам! Точка! Повечето ми съседи са пенсионери, с 2 изключения.
Половината време прекарахме в дискусия на тема ‘синът на съседката = световно зло’ – 12 годишно хлапе, което на нова година е имало неблагоразумието да хвърля пиратки, и представяте ли си – да слуша музика през деня!!! Отделихме и заслуженото време да злословим за съседите, които не са могли да присъстват – колко са ужасни, смотани и т.н.
Трябваше да си избираме нов домоуправител и касиер. Разбира се, номер едно предложение бях аз ‘тя е млада и оправна’, чух даже ‘трябва да й дадем шанс да се изяви’… МОЛЯЯЯ? Ако шансовете ми за изява в живота се свеждаха до това да съм касиерка на блока… Thanks, but no thanks. На довода ми, че аз РАБОТЯ (за разлика от повечето съседи), а доста от дейностите изискват ходене по инстанции в работно време и няма как да стане, дори ми се скараха с наставнически тон. Естествено, след като категорично им отказах, в крайна сметка се примириха и избраха други хора.
Moving on.
Следващата брилянтна идея беше парите на входа (които не са никак малко, защото сме дали под наем за реклама един от калканите) да бъдат внесени в ЛИЧНАТА сметка на един от съседите, за да, цитирам “избегнем хамалогиите и излишните формалности с банката” – т.е. да откриваме сметка на входа и да пишем пълномощни за правото да се теглят пари. Забележете, аз бях единствената против това предложение и исках сметката да бъде открита на входа, а не на някой-си?! Слава богу, за това, според закона се иска пълен кворум, та в крайна сметка стана моята.
Moving on.
Наводнение 1: Дължи се на повреден щранг на половината от входа, т.е. 6 апартамента са засегнати. Цената за смяна и работа е 160 лв. на апартамент. В момента тече, всички сме с мухлясали стени и вече мазилката се рони. 2 от общо шестте апартамента обаче са против да се смени и заявиха, че няма да плащат. Причината – и двата апартамента се обитават от по една пенсионерка и те заявиха, че “щели скоро да умират и нямало да харчат пари за глупости”.
Moving on.
Изолация на сградата. Според някаква нормативна уредба, сме длъжни да я изолираме в следващите 2 години (мисля, че се отнася за всички сгради в центъра). Отново отказ от горепосочените две съседки, по същите причини, въпреки че по общо съгласие, решихме да субсидираме всеки един апартамент с по 500 лв. от бюджета на входа за да може да се направи и от собствениците се иска да платят само разликата.
Moving on.
Наводнение 2: То било причинено от съседката ми на шестия етаж. Въпросната съседка никой не я знае къде е, никой не живее там, и никой няма нейни координати. Цитирам решението “Ами издирете си я и си я съдете”.
Moving on.
След като се видя, че входа не може да събере пари за щранга и за изолацията, съвсем на място сякаш се появи идея на съседа от шестия етаж: “Хайде да си построим асансьор! Получил съм оферта, ще бъде външен и цената е само 20 хиляди евро!” Нужно ли е да коментирам? След последната подобна гениална идея (“хайде да си прокараме парно”) преди години, целия вход се оказа с неизползвами тръби и радиатори из апартаментите и с много по-малко пари, тъй като на никого не му бе хрумнало да провери дали от Топлофикация изобщо имат как да ни прекарат парно ПРЕДИ да си сложим тръбите.
Освен всичко ме информираха, че съм длъжна да регистрирам домашния си любимец (котка) в общината и да си плащам данъци за същото. Но къде и как – никой не можа да ми каже. Но трябва! Та тематично – някой има ли идея как става?
Имаше и още бисери … но просто нямам силите и нервите.
February 8th, 2010 / 2 Comments » / by Serendipity
Отдавна не съм писала, не зная от мързел ли, що ли, но определено не е имало и какво чак толкова да ви споделя, което да не е тъжно или хейтърско, а напротив – разведряващо.
Ето го поводът – снощи дойде. На кино, късно вечерта, в мола.
Девет. Римейк на едноименния бродуейски мюзикъл, който пък е римейк на безсмъртното 8 1/2 на Фелини. (За тези, които не знаят – 8 1/2 е малко или много автобиографичен разказ на Фелини за безбройните му изневери).
Един от онези филми, които трябва да бъдат усетени и разбрани. Безкрайно секси. Изпълнен със сцени, които ще запомниш за много дълго време и препратки, които ще те накарат да си зададеш отново и отново исконния въпро какво е любов и как се обича. Любопитен факт е, че Лопи, Васко и аз по принцип имаме безкрайно различни вкусове за филми. Но този филм накара и трима ни да се влюбим в него. Четвъртият човек с нас – Вики – вече го беше гледала. Учудих се първоначално, че идва с нас при това положение, а когато излизахме от филма, вече напълно я разбирах – и аз бих го гледала пак, и пак, и пак.
Филм за филмите, за вдъхновението, за любовта, страстта, изневярата, направен от безкрайно талантливия Роб Маршал по един красив и романтичен начин, който ни показва светът точно такъв, какъвто бихме искали да бъде. В него няма каскади, зомбита, убийства, пироефекти. Има я само музиката. Музиката, която има смисъл и разказва за нещата от живота. И красивите жени, разбира се.
Жените на Девет.
Последният мохикан Дейниъл Дей Люис безспорно е фаворит за главната роля и да, филмът се върти около него, но това, което прави филмът, са женските роли. Няма главна, всички са важни. Няма я картинката на “единствената, уникална, перфектна” жена, за която момчето се бори – всяка една от тях е уникална и същевременно са толкова различни.
До една ролите са изиграни от жени, които ти изпиват мозъка, които чрез толкова изпълнения са доказали, че са истински звезди и същевременно – никоя от тях не сме виждали в светлината, в която Роб Шнайдер ни ги показва. 7 невероятни жени, 7 любимки, 7 абсолютни фаворитки за званието “най-добри актриси”.
December 1st, 2009 / 3 Comments » / by Serendipity
Аз, че не ги харесвам, не ги харесвам. Решила съм си проблема просто и лесно – преди 5 години съм се отказала от услугите им, сега само един LooP имам за зор-заман. Ползвам си Глобул и нямам главоболия.
Но случките с телефона на майка ми от последните дни наистина ме изумиха. Днес ще им бъде засилена жалбата, но реших и с вас да споделя неземната им простотия.
Историята е следната. Майка ми има 3 номера на нейно име. 2 от номерата тя си ги ползва, третия – от друг човек. Лимитът на две от картите (основната на майка ми и тази на другия човек) е по 200 лв. на номер, а на третата карта е 50 лв. Всичко това идваше на една фактура. Преди месец и нещо майка ми решава да отдели третата карта, която не се ползва от нея на отделна фактура. Отива се в Мтел, подава се искане … уж всичко ок – не се променя нищо друго. Е, да, но в момента на подаването на искането, в офиса на Мтел в Скай Сити им падат сървърите. Служителката събира документите, оправят каквото има да се оправя и се ангажира, че ще довърши процедурата, щом им се оправи програмата. Проблем #1. Картите са в бизнес група помежду си. Незнайно защо, при разделянето на фактурата, един от номерата бива изваден от групата, без да е имало искане за същото. Жалба #1. Мтел преизчисляват фактурата и възстановяват сумата, начислена за разговори, които би трябвало да са в групата. Дотук добре.
Проблем#2: Петък вечерта, тази седмица. Майка ми получава смс, че е надвишила кредитния си лимит (?!) и ако в срок от 24 часа не внесе депозит, изходящите й обаждания ще бъдат спрени. В същото време майка ми заминава в командировка на едно летище на майната си, където няма цивилизация … камо ли офис на Мтел. Сутринта в събота се оказва, че телефонът на майка ми е спрян двустранно. Прибира се тя вечерта в София и звъни на оператор. Операторката заявява, че кредитния лимит от 70 лв. (който майка ми никога не е имала за този номер, не е и плащала сметка по-малка от 100 лв. ) е надвишен и затова телефонът е спрян. На операторката се обяснява, че 1) такъв лимит за този номер няма и никога не е имало и 2) в съобщението изрично пише, че изходящите обаждания ще се ограничат. Следва гениалното обяснение “според фирмената политика, когато разликата между надвишаването на кредитния лимит и излизането на следващата фактура е по-малко от 24 часа, то се спира целия номер двупосочно”. Предишната фактура на номера е платена, а следващата се предполага, че трябва да излезе в неделя. В този случай майка ми задава въпроса “Добре, а какво мога да направя сега в момента, за да ми бъде пуснат телефона?” Нищо. Няма начин. Не може с депозит, защото телефонът е спрян изцяло и ще бъде пуснат след изчистване на всички задължения на абоната. Но тъй като фактурата още не е излязла, трябва да се изчака излизането й, за да се стори това. Служителката каза, че “е трябвало снощи да платите депозит, като сте си получили смс-а” . Не, че е работа на операторката, но майка ми се е намирала в гъза на географията и като така й е било доста невъзможно да плати каквото и да било на когото и да било. И освен всичко, фактурата (новата, която не е излязла) е със срок на плащане 27 декември, чак след който следва да бъде спрян телефона, ако няма отчетено плащане…
Проблем #3: Както по-горе споменах, майка ми има и трета, нейна карта (тя не е в употреба, държи я “за всеки случай”). На нея предишната сметка не й беше платена и в неделя сутрин аз се вдигам до Мтел, за да я платя, за да може майка ми да има някакъв телефон. Старата сметка беше около 16 лв. Мацката казва “излязла е днес нова фактура на този номер и ако искате да пуснем телефона, трябва да платите общо 27 лв.” Казвам, че няма проблеми и ще го направя. Подавам парите и чувам “Опа”. “-Ами за съжаление няма да можете да платите новата фактура, защото системата не ме пуска да оторизирам плащането”. На въпроса ми “защо?!” – ами защото същия абонат си е превишил кредитния лимит на друг номер. “-И затова не мога да платя?”. “Ами…да, така се получава. Обадете се на *88 и ще ви пуснат телефона, защото сметката е платена. “
Чудесно. Прибирам се – майка ми звъни. Ами не, не можело и този номер да се пусне. И сметката не можело да се плати. И фактурата не била излязла още. И не, грешката била в майка ми, а не в Мтел.
Неделя вечер. Поредно звънене на *88. Добър вечер, излязла ли ми е вече фактурата и мога ли да я платя?
“Ами не, извиняваме се за неудобството, но утре след 19.00 ч. ще може”.
Идиоти. Пълни идиоти. В крайна сметка платих снощи и пуснаха единия телефон. За втория трябваше отново да звъним на *88. Там ни обясниха, че трябвало, видиш ли, да се подаде писмена молба от собственика за пускането на телефона, понеже бил изцяло спрян. Добре, тогава а другия номер как го пуснахте? Последва кратък спор, накрая оператора се извини и пуснаха и другия номер, без да се налага да се ходи отново до офис на Мтел.
И още подобни случки сме имали с тях. Не, че Глобул са цвете за мирисане, но в пъти по-доволна съм от тяхното обслужване. Кога нашите оператори ще осъзнаят, че не са единствените и ще започнат поне МАЛКО да се отнасят с уважение към клиентите си и ще предоставят качествена услуга, питам аз?
November 30th, 2009 / 2 Comments » / by Serendipity
Ще започна настоящото с изричното уточнение, че не съм кой-знае какъв фен на екшъните, мнозинството “фантасмагории” не ме кефят, а добрият хорър е този, който поставя реални хора в реално изпълними ситуации.
Оттам се присещате, че и зомбитата не са ми любимата undead … раса.
Накратко, мнението ми е силно субективно. А то е, че филмът (“на годината”, според някои) Zombieland е нищо повече от мозъчна диария в 90 % от екранното време.
Иде реч за странна, гротеска смесица между екшън, комедия, фентъзи и хорър. Лудата крава е мутирала и е превърнала всички в жадни за човешка мръвка зомбита.
Нашите хора, разбира се, са се спасили и сега се борят да оцелеят. Лично на мен от актьорите ми беше познат само Woody Harrelson. Мацката, играеща Уичита – Emma Stone – също беше сладурана.
Режисьорът, струва ми се, се опитваше да подражава на техни величества Родригез и Тарантино. Само дето не му се получаваше някак си. Единственият култов (според мен) момент беше, когато нашите хора попаднаха в къщата на Бил Мъри и имаше Ghost Busters – референции и Гарфийлд шегички
Имаше и няколко “полу-забавни” шеги в стил “Kill Of The Week” и два-три лафа, но през останалото време се “насладих” на човекоподобни зомбита с прерязани гръкляни, стрелби с не-знам-колко-вида оръжия, много нескопосани свалки между главните герои … и пуканките си. В общи линии, нищо нямаше да загубя, ако бях преценила, че не става за гледане и не бях отишла на кино.
От друга страна, ако си падате по патърдии, убийства и слузести зомбита + много кръв … може пък и да ви допадне
November 26th, 2009 / No Comments » / by Serendipity
Тази история започва по-отдалеч.
Преди време решаваме ние една вечер да отидем до Swing-a, че отдавна никой от компанията ни не се беше вясвал натам. Аз даже нямах идея кой ще свири въпросната събота, ама за идеята и заради музиката – присъединих се. Отиваме, имахме си резервация, много хора сме – всичко 6 Питам аз – групите за вечерта били Силует и Faces. Срам не срам – признавам си – не бях чувала и двете групи. За Силует няма да разказвам. Те заслужават отделен пост. Faces са ми мисълта тази вечер. И фактът, колко болно ми е, че в България кадърни хора има, те умеят и имат желанието да правят музика … Ама в крайна сметка тия, дето просперират са просташките (БЕЗ извинение) чалга “звезди”. И ми е тъпо. Защо баба ти Ивана трябва да кара последен модел еди-какво си, а хората, които са качествени, трябва да се борят, за да оцелеят?
FACES са трима. Димитър Новачков – вокал,ак.китара; Марио Романов – бас китара; Стефан Кушлев – барабани. Е излязоха, попяха ни, изпиха ни мозъците. За съжаление – само 2-3 неща техни имат (или едва толкова съм чула) – но кавърите, които ни изпълниха бяха безумно добри – аз се влюбих в звученето. Чухме неща на U2, Radiohead, Pearl Jam, David Gray, Green Day … абе все хубавинки
Малко по-късно … 2-3 месеца? Абе наскоро беше. Трухчев имаше някакво събитие на PSO-то в Ale House. И не щеш ли – оказва се, че въпросната вечер на това място ще свирят … Faces За това само ми разказваха, ама пак само позитиви чух.
И преди няколко седмици стоя и разглеждам програмата на Angel Heart – много се бях въодушевила да посетя това ново рок клубче, все разкази чувах и си търсех нещо интересно да ми даде повод да отидем. И гледам – Faces. Ама разбира се! С удоволствие организирах групичката, Васко направи резервация и отидохме да ги чуем. И пак ще идем. С удоволствие
Току що прочетох за някакъв коледен фест в София – входът ще е свободен – мястото ще е нейде около паметника на Съветската Армия, а името е Коледария. Faces ще свирят на живо там на 4, 12, 19 и 29-ти декември. Минете да ги чуете, няма да съжалявате
Иначе бая български групи напоследък ми правят впечатление. Но за тях – друг път. Днес си избрах Faces не за друго, ами са (за мое ОГРОМНО съжаление) твърде неизвестни все още, та ми се искаше да кажа на някого за тях Сигурно и аз ако не бях попаднала случайно на момчетата, нямаше да ги знам… но попаднах… и се влюбих
September 9th, 2009 / No Comments » / by Serendipity
В сряда вечерта културно си пием бира / вода / insert the drink of your choice here / в бистро.
Васко: Ще ходим на море – на Синеморец – в петък вечерта.
Аз: Е нали до Варна щяхте да ходите?
Васко: Промениха се плановете. И ти идваш с нас.
Та така. Пак в последния момент, пак без ясен план, дори без да ни е ясно кой идва и кой не Супер яко.
В петък вечерта след много малка дезорганизация по това, къде всъщност ще ходим, как тръгваме, кога и откъде подпалихме. Към морето Даже преди това Ванката беше подготвил прилежна test-like формичка къде да ходим и какво да правим, която Васко ми издиктува по телефона
Пътуването…
Супер яко и супер бързо – нямаше коли на пътя (явно бяхме единствените ненормалници), и полиция нямаше (изключвам полицая на караулката, който просто се опитваше да пресече на пешеходната, докато Ванката прилежно му … отне предимството, и този, който си пушеше спокойно малко по-нататък в една патрулка) и въпреки 2-те ни спирки за тоалетна / цигари / ядене – стигнахме Бургас за има-няма 4 часа. Ванката реши, че отиваме на Арапя, тъй като му беше познато и знаеше откъде да мине, за да влезем в къмпинга безплатно (не за друго, ама по-весело така). Един съвет. Ако ходите на Арапя нощем, не сте сигурни за пътя и колата ви е скъпа на сърцето … абе, не ходете Добре, че Трухчев е перфектен шофьор, направо не знам как успя да се справи с оф-роуд премеждията, на които се натъкнахме (щото и пообъркахме пътя леееко) и то без да й има нищо на Джани. (Джани = Патладжана = Колата ).
Camp-a…
Арапя е жестоко място. С горичка, в която е удобно да си оставиш палатката, да паркираш и да се разположиш така, че да гледаш залива. Момчетата се организираха що-годе бързо и опнаха “мъжката” и “женската” палатки. + 10 точки за това, че го направиха на тъмно, само със светлината на фенерчето на Васко.
Бибса и аз имахме далеч по-важна задача: трябваше да пушим и да държим рома. Viva Cuba!
Разплухме се, Лопи се отдаде на духане (трябваше да надуе дюшека, даден му от съквартиранта и реши, че ще го прави с уста, а не с помпата…), а ние се разплухме, naturally. (Бибса и Васко си легнаха, ние държахме фронта). По едно време в тревата до нас се чу шум, който ни поизнерви (все пак лято, гора … змии ) и смелите Лопи и Трухчев тръгнаха да ме спасяват от змията. “Змията” се оказа …
Тлъст ежко-бежко, който ни беше дошъл на гости. Е, успях да го щракна, ама докато се организираме да му дадем манджа, разбрахме от къде произлиза “Бежко” в името (лелеее… колко бързо бяга ).
Ден 2:
Събудих се от нещо. Най-вероятно някой ми беше споменал името. В следващия момент палатката бе озвучена от звън на GSM и се оказа, че Васко ни вдига в 9.00 сутринта, за да ходим на плаж. След като сме си легнали в 5.30. Е, не бил очаквал, че и аз ще се събудя … добре, поне, че спасихме Ванката от събуждане и той се понаспа на открито. Колкото и кисела да бях обаче, когато човек види това, събуждайки се … животът му става по-хубав…
Отидохме да закусим, пихме кафе, преоблякохме се що-годе и айде на плажа. Топло, слънчево, приятно – в комбинация с ментиШка
Попържихме се, хапнахме, плацикахме се, даже волейбол поиграхме … (или поне се правехме, все нещо ни беше виновно обаче: вятъра духал, топката била твърда…ама иначе да видите вие колко сме добри!)
Привечер събрахме камп-а и напред към Созопол
Созопол…
Созопол е прекрасен град. Въпреки, че да си намериш място за паркиране е кауза пердута и е пренаселено, много бързо си спомних защо обожавам този град. Настанихме се в хотелче в центъра, към което при други обстоятелства сигурно щях да съм резервирана, но за един човек, спал на палатки предната вечер беше рай – имаше баня и течаща топла вода А на мен друго не ми и трябва.
Приятно ни изненада и факта, че уцелихме Аполонията, и то концерт на Щурците. А стария град направо скрива шапката на по-романтичните душици с гледки и на не толкова романтичните – с кръчми от всякакъв тип на 2 крачки една от друга. 6+ за това, че не чух от никъде да дъни чалга! Разходихме се, пощраках, вечеряхме разни вкуснотии на ръба на една скала и после право напред към рок-бар Джак. Много яко място! Искам и в София такова Качествена музика, изглед към морето, ром и джага. Че и билярд Ако Виктор не си беше потрошил телефона там, щеше да е перфектно. Ама … така било писано.
Ден 3: В неделя се наспах. Та-дааа! И въпреки, че майка ми ми се обади с новините, че в София вали, при нас още печеше слънце. Разходка, закуска, кафе… още разходка. Много разходка. (а бях казала на Лопи “все ми е тая какво ще правим, само да не ми се налага да ходя”). И после бързо ходене, за да тръгнем, както се оказа, към Велико Търново. Още един любим град. За съжаление не можахме нищо да видим от него, но пък ядохме и пихме в много симпатичния Сити Пъб (отново евтино място + рок музика + приятна обстановка), срещнахме се с Вики и още двама младежа (единия получава “отличен” от мен, заради това, че светна Вики на u2) и право напред към София. Ебати дъжда. Ебати мъглата. Добре, че Вики караше отпред, та имахме някакъв ориентир. Прибрахме се скапани, изморени, сънени … и беше неделя вечер. Отидохме в Алкохол. На Heavy Night. Правилният избор И да, искам пак!
September 2nd, 2009 / No Comments » / by Serendipity
Искам да се похваля. По-хва-ля
И да похваля LoPi, разбира се
Свещения ден бе 29 август. Докато целия свят се беше изсипал на стадион Васил Левски (разбирайте – концерта на Мадона), ние решихме да постъпим по-конвенционално и да се изсипем у Ванката, за да правим палачинка – парти (което, ако съседите на Ванката не решат нещо друго, може и в традиция да превърнем ). Звучеше Incubus (live @ red rocks примерно), Васко правеше палачинки, Васко счупи тигана … абе, всичко в реда на нещата. Като изключим, че Ян ми беше изял Нутелата (мрЪн!) (ама как прилежно си беше измил бурканчето, не е истина ).
От известно време чувах от Васко и Виктор, че имало някакъв фонд Thunderstruck. Какъв е тоя фонд, на кой и за какво – пълна мистерия. Седмица преди това LoPi безпричинно ми обеща мъфин в смръдлив кец. Да, точно така – мъфин в смръдлив кец. И аз разбрах точно толкова, колкото и вие, дето ми четете безумията. Ама нищо. После стана ясно, че кеца нямало да го бъде, ама за сметка на това Абдикатора бил открил 2 стерилни контейнерчета, дето … абе това не е за писане Та тъй. Вместо всичко това да ми провокира любопитството (както сигурно е трябвало да бъде), аз го отдадох на тяхната природна ненормалност и го подминах. Е да, ама то наистина имало нещо.
То дойде във вестници. Увито с канап. В оранжево пликче. После в лачена, черна кутийка. И после го видях. Моето малко, сладко, красиво, 16-гигабайтово бебе:
Да. Мое си е. Само мое. МОЕ!!!
В неделя успях и сам – самичка да си го ънлокна и джейлбрейкна, много съм горда от себе си.Може би ще трябва да сложа и един пост, в който да обясня как го постигнах, сигурно, ама по-нататък. Засега съм просто щастлива
А Виктор заслужава много неща. Хубави Ще му сготвя
…или за интернет неволите на един български премиер.
Снощи из интернет обществото плъзна новината, че персоналният weblog на Сергей Станишев, намиращ се на адрес http://stanishev.bg е бил хакнат.
И действително, влизайки в сайта се виждаше един index със следния текст:
“Този сайт е хакнат от няколко БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!
Изключително тъпи и некадърни трябва да сте червени боклуци такива, ако смятате, че безочливата ви жалка кампания, би могла да заблуди нещо различно от един необразован и некадърен човек.Това ли е електоратът ви?
Толкова ли сте смешни, че паднахте до най-елементарното ниво на манипулация и лъгане?… к’во ли питам… то е ясно!!!
Писна ни да обирате България пред очите ни, да съсипвате природните и богатства и да оронвате авторитета ни като нация… Взимайте си ДПС с вас и хващайте дивия!!! Позор е слаба дума за вас и вашите дела!!!
PS: не сме “платени хакери”, и не го правим от името на някоя политическа партия, ние просто мразим ВАС!!!
Ние и хората като нас сме бъдещето на България и всеки божи ден се скъсваме от работа и мизерстваме заради вашата безочливост и НАГЛОСТ!!! Левски и Ботев не са си дали живота за да си пълните вие гушите!!”
Най-весело ми стана, когато видях сорс кода на страничката
Интересните моменти от него:
meta name=”Description” content=”бсп са боклуци”
meta name=”keywords” content=”gay porn, pedophilia, anal sex, turkish scam”
***уточнявам: това е описанието и ключовите думи, по които търсачките се ориентират за съдържанието на сайта. Да живее SEO-то
!– za webmasterite: SUPER ZLE STE –
***коментар в кода, предназначен за гуруто, изградило сайта
Официалната хакната страница
*** самото заглавие на страницата. (онова, което виждате в синята лента на браузъра ви)
Дозата смях беше ок, но истинското ходене по мъките започна днес, когато екипът на премиера започна да “оправя” сайта.
Вместо да го направят по далеч по-културния начин: да сложат един надпис “under construction” и да го спрат, докато не стане готов, те решиха да го пуснат веднага и да работят върху него, докато е онлайн. Плачевно.
The campaign slogan fits here? Да живеят темплейтите!
Интересен избор на снимка, г-н Премиер. Сякаш се присмивате. Докато българските webmasters (същите тези, на които не се доверихте очевидно, като избрахте румънска фирма да ви направи сайта – но и дотам ще стигна) всъщност Ви се присмиваха на Вас.
С всяка изминала минутка се виждат все повече идиотщини на румънските колеги, които явно не могат да осъзнаят факта, че това е представителен сайт на министърът на една държава, член на ЕС.
BALGARSKA SOTsIALISTIChESKA PARTIYa
Език свещен на моите деди!
За управлението embed За политическото лидерство embed Подкрепа за реалната икономика embed
За това как се прави сайт. embed.
a href=”http://stanishev.republika.ro/default.aspx” class=”en”
Да не би да сменихте гражданството, г-н Премиер? Или смятате за удачно министър председателя на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да се вясва в интернет пространството с адрес republika.ro ?
created by http://republika.ro
Дойдохме си на думата. Въпреки, че това е една доста тематична фирма (както четем в сайта им, “You’ve entered the place where SOCIAL is at home. If you’re looking for the perfect partner to conquer the World (Wide Web), then look no more.We have the tools to serve OUR cause and TOGETHER we can lead the social web revolution.”).
И въпреки това. Премиер сте на България. Твърдите (дори и в пословичния вече сайт е написано), че най-хубавото място на света е България. Че тачите и любите нашата страна. Която, между другото – за Ваша информация – се слави с това, че е родина на едни от най-добрите IT специалисти в СВЕТОВЕН МАЩАБ.
Защо тогава избрахте чужда фирма да Ви направи сайта? За да се стигне до издънката снощи, може би?
Защо и в момента в сайта Ви всички папки са обозначени с имена на РУМЪНСКИ? Защо линковете водят до адреси .ro ? Какво е Articole? Някоя нова българска дума, може би?
Сигурна съм, че официалното Ви изявление ще бъде, че някакви идиоти са се изгаврили с вашия сайт, защото им е било платено или защото се правят на интересни. Само че не е така – Вие се изложихте с цялата простотия в опитите да си оправите сайта.
Хвала на такива родолюбци!
Да ти хакнат сайта – ежедневие. Да се изложиш пред цялата страна, която управляваш – безценно.
С благодарности към Оги, че информира за събитията
"I meant," said Ipslore bitterly, "what is there in this world that truly makes living worthwhile?"
Death thought about it.
"Cats," he said eventually. "Cats are nice."
Качествена музика, изглед към морето, ром и джага. Че и билярд 
).
