February 8th, 2010 / 2 Comments » / by Serendipity
Отдавна не съм писала, не зная от мързел ли, що ли, но определено не е имало и какво чак толкова да ви споделя, което да не е тъжно или хейтърско, а напротив – разведряващо.
Ето го поводът – снощи дойде. На кино, късно вечерта, в мола.
Девет. Римейк на едноименния бродуейски мюзикъл, който пък е римейк на безсмъртното 8 1/2 на Фелини. (За тези, които не знаят – 8 1/2 е малко или много автобиографичен разказ на Фелини за безбройните му изневери).
Един от онези филми, които трябва да бъдат усетени и разбрани. Безкрайно секси. Изпълнен със сцени, които ще запомниш за много дълго време и препратки, които ще те накарат да си зададеш отново и отново исконния въпро какво е любов и как се обича. Любопитен факт е, че Лопи, Васко и аз по принцип имаме безкрайно различни вкусове за филми. Но този филм накара и трима ни да се влюбим в него. Четвъртият човек с нас – Вики – вече го беше гледала. Учудих се първоначално, че идва с нас при това положение, а когато излизахме от филма, вече напълно я разбирах – и аз бих го гледала пак, и пак, и пак.
Филм за филмите, за вдъхновението, за любовта, страстта, изневярата, направен от безкрайно талантливия Роб Маршал по един красив и романтичен начин, който ни показва светът точно такъв, какъвто бихме искали да бъде. В него няма каскади, зомбита, убийства, пироефекти. Има я само музиката. Музиката, която има смисъл и разказва за нещата от живота. И красивите жени, разбира се.
Жените на Девет.
Последният мохикан Дейниъл Дей Люис безспорно е фаворит за главната роля и да, филмът се върти около него, но това, което прави филмът, са женските роли. Няма главна, всички са важни. Няма я картинката на “единствената, уникална, перфектна” жена, за която момчето се бори – всяка една от тях е уникална и същевременно са толкова различни.
До една ролите са изиграни от жени, които ти изпиват мозъка, които чрез толкова изпълнения са доказали, че са истински звезди и същевременно – никоя от тях не сме виждали в светлината, в която Роб Шнайдер ни ги показва. 7 невероятни жени, 7 любимки, 7 абсолютни фаворитки за званието “най-добри актриси”.
December 1st, 2009 / 3 Comments » / by Serendipity
Аз, че не ги харесвам, не ги харесвам. Решила съм си проблема просто и лесно – преди 5 години съм се отказала от услугите им, сега само един LooP имам за зор-заман. Ползвам си Глобул и нямам главоболия.
Но случките с телефона на майка ми от последните дни наистина ме изумиха. Днес ще им бъде засилена жалбата, но реших и с вас да споделя неземната им простотия.
Историята е следната. Майка ми има 3 номера на нейно име. 2 от номерата тя си ги ползва, третия – от друг човек. Лимитът на две от картите (основната на майка ми и тази на другия човек) е по 200 лв. на номер, а на третата карта е 50 лв. Всичко това идваше на една фактура. Преди месец и нещо майка ми решава да отдели третата карта, която не се ползва от нея на отделна фактура. Отива се в Мтел, подава се искане … уж всичко ок – не се променя нищо друго. Е, да, но в момента на подаването на искането, в офиса на Мтел в Скай Сити им падат сървърите. Служителката събира документите, оправят каквото има да се оправя и се ангажира, че ще довърши процедурата, щом им се оправи програмата. Проблем #1. Картите са в бизнес група помежду си. Незнайно защо, при разделянето на фактурата, един от номерата бива изваден от групата, без да е имало искане за същото. Жалба #1. Мтел преизчисляват фактурата и възстановяват сумата, начислена за разговори, които би трябвало да са в групата. Дотук добре.
Проблем#2: Петък вечерта, тази седмица. Майка ми получава смс, че е надвишила кредитния си лимит (?!) и ако в срок от 24 часа не внесе депозит, изходящите й обаждания ще бъдат спрени. В същото време майка ми заминава в командировка на едно летище на майната си, където няма цивилизация … камо ли офис на Мтел. Сутринта в събота се оказва, че телефонът на майка ми е спрян двустранно. Прибира се тя вечерта в София и звъни на оператор. Операторката заявява, че кредитния лимит от 70 лв. (който майка ми никога не е имала за този номер, не е и плащала сметка по-малка от 100 лв. ) е надвишен и затова телефонът е спрян. На операторката се обяснява, че 1) такъв лимит за този номер няма и никога не е имало и 2) в съобщението изрично пише, че изходящите обаждания ще се ограничат. Следва гениалното обяснение “според фирмената политика, когато разликата между надвишаването на кредитния лимит и излизането на следващата фактура е по-малко от 24 часа, то се спира целия номер двупосочно”. Предишната фактура на номера е платена, а следващата се предполага, че трябва да излезе в неделя. В този случай майка ми задава въпроса “Добре, а какво мога да направя сега в момента, за да ми бъде пуснат телефона?” Нищо. Няма начин. Не може с депозит, защото телефонът е спрян изцяло и ще бъде пуснат след изчистване на всички задължения на абоната. Но тъй като фактурата още не е излязла, трябва да се изчака излизането й, за да се стори това. Служителката каза, че “е трябвало снощи да платите депозит, като сте си получили смс-а” . Не, че е работа на операторката, но майка ми се е намирала в гъза на географията и като така й е било доста невъзможно да плати каквото и да било на когото и да било. И освен всичко, фактурата (новата, която не е излязла) е със срок на плащане 27 декември, чак след който следва да бъде спрян телефона, ако няма отчетено плащане…
Проблем #3: Както по-горе споменах, майка ми има и трета, нейна карта (тя не е в употреба, държи я “за всеки случай”). На нея предишната сметка не й беше платена и в неделя сутрин аз се вдигам до Мтел, за да я платя, за да може майка ми да има някакъв телефон. Старата сметка беше около 16 лв. Мацката казва “излязла е днес нова фактура на този номер и ако искате да пуснем телефона, трябва да платите общо 27 лв.” Казвам, че няма проблеми и ще го направя. Подавам парите и чувам “Опа”. “-Ами за съжаление няма да можете да платите новата фактура, защото системата не ме пуска да оторизирам плащането”. На въпроса ми “защо?!” – ами защото същия абонат си е превишил кредитния лимит на друг номер. “-И затова не мога да платя?”. “Ами…да, така се получава. Обадете се на *88 и ще ви пуснат телефона, защото сметката е платена. “
Чудесно. Прибирам се – майка ми звъни. Ами не, не можело и този номер да се пусне. И сметката не можело да се плати. И фактурата не била излязла още. И не, грешката била в майка ми, а не в Мтел.
Неделя вечер. Поредно звънене на *88. Добър вечер, излязла ли ми е вече фактурата и мога ли да я платя?
“Ами не, извиняваме се за неудобството, но утре след 19.00 ч. ще може”.
Идиоти. Пълни идиоти. В крайна сметка платих снощи и пуснаха единия телефон. За втория трябваше отново да звъним на *88. Там ни обясниха, че трябвало, видиш ли, да се подаде писмена молба от собственика за пускането на телефона, понеже бил изцяло спрян. Добре, тогава а другия номер как го пуснахте? Последва кратък спор, накрая оператора се извини и пуснаха и другия номер, без да се налага да се ходи отново до офис на Мтел.
И още подобни случки сме имали с тях. Не, че Глобул са цвете за мирисане, но в пъти по-доволна съм от тяхното обслужване. Кога нашите оператори ще осъзнаят, че не са единствените и ще започнат поне МАЛКО да се отнасят с уважение към клиентите си и ще предоставят качествена услуга, питам аз?
November 30th, 2009 / 1 Comment » / by Serendipity
Ще започна настоящото с изричното уточнение, че не съм кой-знае какъв фен на екшъните, мнозинството “фантасмагории” не ме кефят, а добрият хорър е този, който поставя реални хора в реално изпълними ситуации.
Оттам се присещате, че и зомбитата не са ми любимата undead … раса.
Накратко, мнението ми е силно субективно. А то е, че филмът (”на годината”, според някои) Zombieland е нищо повече от мозъчна диария в 90 % от екранното време.
Иде реч за странна, гротеска смесица между екшън, комедия, фентъзи и хорър. Лудата крава е мутирала и е превърнала всички в жадни за човешка мръвка зомбита.
Нашите хора, разбира се, са се спасили и сега се борят да оцелеят. Лично на мен от актьорите ми беше познат само Woody Harrelson. Мацката, играеща Уичита – Emma Stone – също беше сладурана.
Режисьорът, струва ми се, се опитваше да подражава на техни величества Родригез и Тарантино. Само дето не му се получаваше някак си. Единственият култов (според мен) момент беше, когато нашите хора попаднаха в къщата на Бил Мъри и имаше Ghost Busters – референции и Гарфийлд шегички
Имаше и няколко “полу-забавни” шеги в стил “Kill Of The Week” и два-три лафа, но през останалото време се “насладих” на човекоподобни зомбита с прерязани гръкляни, стрелби с не-знам-колко-вида оръжия, много нескопосани свалки между главните герои … и пуканките си. В общи линии, нищо нямаше да загубя, ако бях преценила, че не става за гледане и не бях отишла на кино.
От друга страна, ако си падате по патърдии, убийства и слузести зомбита + много кръв … може пък и да ви допадне
November 26th, 2009 / No Comments » / by Serendipity
Тази история започва по-отдалеч.
Преди време решаваме ние една вечер да отидем до Swing-a, че отдавна никой от компанията ни не се беше вясвал натам. Аз даже нямах идея кой ще свири въпросната събота, ама за идеята и заради музиката – присъединих се. Отиваме, имахме си резервация, много хора сме – всичко 6 Питам аз – групите за вечерта били Силует и Faces. Срам не срам – признавам си – не бях чувала и двете групи. За Силует няма да разказвам. Те заслужават отделен пост. Faces са ми мисълта тази вечер. И фактът, колко болно ми е, че в България кадърни хора има, те умеят и имат желанието да правят музика … Ама в крайна сметка тия, дето просперират са просташките (БЕЗ извинение) чалга “звезди”. И ми е тъпо. Защо баба ти Ивана трябва да кара последен модел еди-какво си, а хората, които са качествени, трябва да се борят, за да оцелеят?
FACES са трима. Димитър Новачков – вокал,ак.китара; Марио Романов – бас китара; Стефан Кушлев – барабани. Е излязоха, попяха ни, изпиха ни мозъците. За съжаление – само 2-3 неща техни имат (или едва толкова съм чула) – но кавърите, които ни изпълниха бяха безумно добри – аз се влюбих в звученето. Чухме неща на U2, Radiohead, Pearl Jam, David Gray, Green Day … абе все хубавинки
Малко по-късно … 2-3 месеца? Абе наскоро беше. Трухчев имаше някакво събитие на PSO-то в Ale House. И не щеш ли – оказва се, че въпросната вечер на това място ще свирят … Faces За това само ми разказваха, ама пак само позитиви чух.
И преди няколко седмици стоя и разглеждам програмата на Angel Heart – много се бях въодушевила да посетя това ново рок клубче, все разкази чувах и си търсех нещо интересно да ми даде повод да отидем. И гледам – Faces. Ама разбира се! С удоволствие организирах групичката, Васко направи резервация и отидохме да ги чуем. И пак ще идем. С удоволствие
Току що прочетох за някакъв коледен фест в София – входът ще е свободен – мястото ще е нейде около паметника на Съветската Армия, а името е Коледария. Faces ще свирят на живо там на 4, 12, 19 и 29-ти декември. Минете да ги чуете, няма да съжалявате
Иначе бая български групи напоследък ми правят впечатление. Но за тях – друг път. Днес си избрах Faces не за друго, ами са (за мое ОГРОМНО съжаление) твърде неизвестни все още, та ми се искаше да кажа на някого за тях Сигурно и аз ако не бях попаднала случайно на момчетата, нямаше да ги знам… но попаднах… и се влюбих
September 9th, 2009 / No Comments » / by Serendipity
В сряда вечерта културно си пием бира / вода / insert the drink of your choice here / в бистро.
Васко: Ще ходим на море – на Синеморец – в петък вечерта.
Аз: Е нали до Варна щяхте да ходите?
Васко: Промениха се плановете. И ти идваш с нас.
Та така. Пак в последния момент, пак без ясен план, дори без да ни е ясно кой идва и кой не Супер яко.
В петък вечерта след много малка дезорганизация по това, къде всъщност ще ходим, как тръгваме, кога и откъде подпалихме. Към морето Даже преди това Ванката беше подготвил прилежна test-like формичка къде да ходим и какво да правим, която Васко ми издиктува по телефона
Пътуването…
Супер яко и супер бързо – нямаше коли на пътя (явно бяхме единствените ненормалници), и полиция нямаше (изключвам полицая на караулката, който просто се опитваше да пресече на пешеходната, докато Ванката прилежно му … отне предимството, и този, който си пушеше спокойно малко по-нататък в една патрулка) и въпреки 2-те ни спирки за тоалетна / цигари / ядене – стигнахме Бургас за има-няма 4 часа. Ванката реши, че отиваме на Арапя, тъй като му беше познато и знаеше откъде да мине, за да влезем в къмпинга безплатно (не за друго, ама по-весело така). Един съвет. Ако ходите на Арапя нощем, не сте сигурни за пътя и колата ви е скъпа на сърцето … абе, не ходете Добре, че Трухчев е перфектен шофьор, направо не знам как успя да се справи с оф-роуд премеждията, на които се натъкнахме (щото и пообъркахме пътя леееко) и то без да й има нищо на Джани. (Джани = Патладжана = Колата ).
Camp-a…
Арапя е жестоко място. С горичка, в която е удобно да си оставиш палатката, да паркираш и да се разположиш така, че да гледаш залива. Момчетата се организираха що-годе бързо и опнаха “мъжката” и “женската” палатки. + 10 точки за това, че го направиха на тъмно, само със светлината на фенерчето на Васко.
Бибса и аз имахме далеч по-важна задача: трябваше да пушим и да държим рома. Viva Cuba!
Разплухме се, Лопи се отдаде на духане (трябваше да надуе дюшека, даден му от съквартиранта и реши, че ще го прави с уста, а не с помпата…), а ние се разплухме, naturally. (Бибса и Васко си легнаха, ние държахме фронта). По едно време в тревата до нас се чу шум, който ни поизнерви (все пак лято, гора … змии ) и смелите Лопи и Трухчев тръгнаха да ме спасяват от змията. “Змията” се оказа …
Тлъст ежко-бежко, който ни беше дошъл на гости. Е, успях да го щракна, ама докато се организираме да му дадем манджа, разбрахме от къде произлиза “Бежко” в името (лелеее… колко бързо бяга ).
Ден 2:
Събудих се от нещо. Най-вероятно някой ми беше споменал името. В следващия момент палатката бе озвучена от звън на GSM и се оказа, че Васко ни вдига в 9.00 сутринта, за да ходим на плаж. След като сме си легнали в 5.30. Е, не бил очаквал, че и аз ще се събудя … добре, поне, че спасихме Ванката от събуждане и той се понаспа на открито. Колкото и кисела да бях обаче, когато човек види това, събуждайки се … животът му става по-хубав…
Отидохме да закусим, пихме кафе, преоблякохме се що-годе и айде на плажа. Топло, слънчево, приятно – в комбинация с ментиШка
Попържихме се, хапнахме, плацикахме се, даже волейбол поиграхме … (или поне се правехме, все нещо ни беше виновно обаче: вятъра духал, топката била твърда…ама иначе да видите вие колко сме добри!)
Привечер събрахме камп-а и напред към Созопол
Созопол…
Созопол е прекрасен град. Въпреки, че да си намериш място за паркиране е кауза пердута и е пренаселено, много бързо си спомних защо обожавам този град. Настанихме се в хотелче в центъра, към което при други обстоятелства сигурно щях да съм резервирана, но за един човек, спал на палатки предната вечер беше рай – имаше баня и течаща топла вода А на мен друго не ми и трябва.
Приятно ни изненада и факта, че уцелихме Аполонията, и то концерт на Щурците. А стария град направо скрива шапката на по-романтичните душици с гледки и на не толкова романтичните – с кръчми от всякакъв тип на 2 крачки една от друга. 6+ за това, че не чух от никъде да дъни чалга! Разходихме се, пощраках, вечеряхме разни вкуснотии на ръба на една скала и после право напред към рок-бар Джак. Много яко място! Искам и в София такова Качествена музика, изглед към морето, ром и джага. Че и билярд Ако Виктор не си беше потрошил телефона там, щеше да е перфектно. Ама … така било писано.
Ден 3: В неделя се наспах. Та-дааа! И въпреки, че майка ми ми се обади с новините, че в София вали, при нас още печеше слънце. Разходка, закуска, кафе… още разходка. Много разходка. (а бях казала на Лопи “все ми е тая какво ще правим, само да не ми се налага да ходя”). И после бързо ходене, за да тръгнем, както се оказа, към Велико Търново. Още един любим град. За съжаление не можахме нищо да видим от него, но пък ядохме и пихме в много симпатичния Сити Пъб (отново евтино място + рок музика + приятна обстановка), срещнахме се с Вики и още двама младежа (единия получава “отличен” от мен, заради това, че светна Вики на u2) и право напред към София. Ебати дъжда. Ебати мъглата. Добре, че Вики караше отпред, та имахме някакъв ориентир. Прибрахме се скапани, изморени, сънени … и беше неделя вечер. Отидохме в Алкохол. На Heavy Night. Правилният избор И да, искам пак!
September 2nd, 2009 / No Comments » / by Serendipity
Искам да се похваля. По-хва-ля
И да похваля LoPi, разбира се
Свещения ден бе 29 август. Докато целия свят се беше изсипал на стадион Васил Левски (разбирайте – концерта на Мадона), ние решихме да постъпим по-конвенционално и да се изсипем у Ванката, за да правим палачинка – парти (което, ако съседите на Ванката не решат нещо друго, може и в традиция да превърнем ). Звучеше Incubus (live @ red rocks примерно), Васко правеше палачинки, Васко счупи тигана … абе, всичко в реда на нещата. Като изключим, че Ян ми беше изял Нутелата (мрЪн!) (ама как прилежно си беше измил бурканчето, не е истина ).
От известно време чувах от Васко и Виктор, че имало някакъв фонд Thunderstruck. Какъв е тоя фонд, на кой и за какво – пълна мистерия. Седмица преди това LoPi безпричинно ми обеща мъфин в смръдлив кец. Да, точно така – мъфин в смръдлив кец. И аз разбрах точно толкова, колкото и вие, дето ми четете безумията. Ама нищо. После стана ясно, че кеца нямало да го бъде, ама за сметка на това Абдикатора бил открил 2 стерилни контейнерчета, дето … абе това не е за писане Та тъй. Вместо всичко това да ми провокира любопитството (както сигурно е трябвало да бъде), аз го отдадох на тяхната природна ненормалност и го подминах. Е да, ама то наистина имало нещо.
То дойде във вестници. Увито с канап. В оранжево пликче. После в лачена, черна кутийка. И после го видях. Моето малко, сладко, красиво, 16-гигабайтово бебе:
Да. Мое си е. Само мое. МОЕ!!!
В неделя успях и сам – самичка да си го ънлокна и джейлбрейкна, много съм горда от себе си.Може би ще трябва да сложа и един пост, в който да обясня как го постигнах, сигурно, ама по-нататък. Засега съм просто щастлива
А Виктор заслужава много неща. Хубави Ще му сготвя
…или за интернет неволите на един български премиер.
Снощи из интернет обществото плъзна новината, че персоналният weblog на Сергей Станишев, намиращ се на адрес http://stanishev.bg е бил хакнат.
И действително, влизайки в сайта се виждаше един index със следния текст:
“Този сайт е хакнат от няколко БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!
Изключително тъпи и некадърни трябва да сте червени боклуци такива, ако смятате, че безочливата ви жалка кампания, би могла да заблуди нещо различно от един необразован и некадърен човек.Това ли е електоратът ви?
Толкова ли сте смешни, че паднахте до най-елементарното ниво на манипулация и лъгане?… к’во ли питам… то е ясно!!!
Писна ни да обирате България пред очите ни, да съсипвате природните и богатства и да оронвате авторитета ни като нация… Взимайте си ДПС с вас и хващайте дивия!!! Позор е слаба дума за вас и вашите дела!!!
PS: не сме “платени хакери”, и не го правим от името на някоя политическа партия, ние просто мразим ВАС!!!
Ние и хората като нас сме бъдещето на България и всеки божи ден се скъсваме от работа и мизерстваме заради вашата безочливост и НАГЛОСТ!!! Левски и Ботев не са си дали живота за да си пълните вие гушите!!”
Най-весело ми стана, когато видях сорс кода на страничката
Интересните моменти от него:
meta name=”Description” content=”бсп са боклуци”
meta name=”keywords” content=”gay porn, pedophilia, anal sex, turkish scam”
***уточнявам: това е описанието и ключовите думи, по които търсачките се ориентират за съдържанието на сайта. Да живее SEO-то
!– za webmasterite: SUPER ZLE STE –
***коментар в кода, предназначен за гуруто, изградило сайта
Официалната хакната страница
*** самото заглавие на страницата. (онова, което виждате в синята лента на браузъра ви)
Дозата смях беше ок, но истинското ходене по мъките започна днес, когато екипът на премиера започна да “оправя” сайта.
Вместо да го направят по далеч по-културния начин: да сложат един надпис “under construction” и да го спрат, докато не стане готов, те решиха да го пуснат веднага и да работят върху него, докато е онлайн. Плачевно.
The campaign slogan fits here? Да живеят темплейтите!
Интересен избор на снимка, г-н Премиер. Сякаш се присмивате. Докато българските webmasters (същите тези, на които не се доверихте очевидно, като избрахте румънска фирма да ви направи сайта – но и дотам ще стигна) всъщност Ви се присмиваха на Вас.
С всяка изминала минутка се виждат все повече идиотщини на румънските колеги, които явно не могат да осъзнаят факта, че това е представителен сайт на министърът на една държава, член на ЕС.
BALGARSKA SOTsIALISTIChESKA PARTIYa
Език свещен на моите деди!
За управлението embed За политическото лидерство embed Подкрепа за реалната икономика embed
За това как се прави сайт. embed.
a href=”http://stanishev.republika.ro/default.aspx” class=”en”
Да не би да сменихте гражданството, г-н Премиер? Или смятате за удачно министър председателя на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да се вясва в интернет пространството с адрес republika.ro ?
created by http://republika.ro
Дойдохме си на думата. Въпреки, че това е една доста тематична фирма (както четем в сайта им, “You’ve entered the place where SOCIAL is at home. If you’re looking for the perfect partner to conquer the World (Wide Web), then look no more.We have the tools to serve OUR cause and TOGETHER we can lead the social web revolution.”).
И въпреки това. Премиер сте на България. Твърдите (дори и в пословичния вече сайт е написано), че най-хубавото място на света е България. Че тачите и любите нашата страна. Която, между другото – за Ваша информация – се слави с това, че е родина на едни от най-добрите IT специалисти в СВЕТОВЕН МАЩАБ.
Защо тогава избрахте чужда фирма да Ви направи сайта? За да се стигне до издънката снощи, може би?
Защо и в момента в сайта Ви всички папки са обозначени с имена на РУМЪНСКИ? Защо линковете водят до адреси .ro ? Какво е Articole? Някоя нова българска дума, може би?
Сигурна съм, че официалното Ви изявление ще бъде, че някакви идиоти са се изгаврили с вашия сайт, защото им е било платено или защото се правят на интересни. Само че не е така – Вие се изложихте с цялата простотия в опитите да си оправите сайта.
Хвала на такива родолюбци!
Да ти хакнат сайта – ежедневие. Да се изложиш пред цялата страна, която управляваш – безценно.
С благодарности към Оги, че информира за събитията
Знаете ли как се чувства човек, когато негова мечта се сбъдне?
А знаете ли как се чувства човек, когато разбере на рождения си ден, че мечтата му ще се сбъдне?
Аз знам
Имате си любима група. Или ако сте като мен, вероятно имате много любими групи, но някои от тях са “най”. Цял живот сте завиждали на хората, които живеят в държавите с големи фестивали, задето имат шанса да ги гледат на живо, а вие знаете, че подобни имена никога не биха посетили място като България.
Е да, ама не. В средата на март тази година Guano Apes обявиха официално реюниън-а си, а на 26 март (рождения ми ден) излезе списъкът с градовете, които щеше да ги огрее тяхното турне, по случай завръщането. И вече знаете кой се мъдреше на първо място:
30 Май, София, България – зала Универсиада.
На 10 април пуснаха билетите в продажба, а аз стоях пред компютъра, за да не изпусна да се сдобия с ценната хартийка (нищо, че
знаех, че и до последния ден билети ще има).
Дойде заветната събота. Беше много, много студено. Отидох пред залата към 7, а в уречения час – 7:30 – входовете отвориха.
Държа да подчертая, че организаторите от Most Of Evil се бяха справили брилянтно, неочаквано за толкова малки промоутъри, успяли да домъкнат велик изпълнител.
Въпреки, че зала Универсиада има само 2 входа: един, през който влизаше публиката и един, предвиден за изпълнители и технически лица, те бяха съобразили да направят 5 пропускателни пункта, с по двама проверяващи (един за мъжете, един за жените) на всеки.
Така успяхме да влезем почти без опашка, без никакво блъскане в залата навреме – а аз дори бях сред първите. Това ми позволи да застана по случайност най-отпред и впоследствие да мога да видя Сандра и компания едва на няколко метра от мен
Отново, по часовник, българската група, която бе избрана за подгряване, се появи в 8:00. Момчетата от Fyeld, чиито стил мога да
определя като metal-core или нещо от сорта определено бяха много енергични и свириха добре, ала уви – май не само на мен не ми
допаднаха нито стилово, нито самия глас на вокала и твърде шумните и безформени крясъци от сцената. Като цяло публиката беше
ентусиазирана за това, че ще види Guano Apes и бандата го усети – накрая престанаха да агитират публиката да вика на парчетата
им, а използваха друга тактика “Да ви чуя за Гуано Ейпс”, “Искате ли Сандра?”. Искахме Сандра.
След 40 – минутния сет и още 20 минути подмяна на техниката на сцената (момчетата, които го правеха, сигурно са се чувствали
супер яко – при всяко тяхно излизане публиката избухваше с надеждата това да са Гуано), Сандра изкочи от нищото, за да изпее
“You can’t stop me” – определено любимата ми нейна песен. Жестоко. Отнесоха ни с това:
1. You Can’t Stop Me
2. Money & Milk
3. Quietly
4. Candy Love
5. Do It Again (Sandra Nasic cover)
6. Open Your Eyes
7. Pretty in Scarlet
8. Stay
9. Diokhan
10. Dick
11. Underwear
12. Break the Line
13. Allies
14. Scratch the Pitch
15. Sorry (Sandra Nasic cover)
16. Electric Nights
17. Sing That Song
18. Big in Japan (Alphaville cover)
Сандра Насич не се спря. Не съм виждала изпълнител да скача и търчи повече из сцената от нея. Точно преди Diokhan спря да пее и заяви, че не сме я били вдъхновявали, тъй като се вдъхновявала само от голи мъже. За целта помоли всички момчета да си свалят тениските, и повече не бе нужно – след секунди цялата сцена около нея се напълни с хвърлените от публиката тениски.
Час и половина по-късно имахме чувство, че концерта е едва започнал, а те вече казваха “чао”. Публиката избухна. Отдавна не бях чувала такова сериозно трупане и викане за бис. Естествено, появиха се за още 2 песни, и щом чухме началните акорди на Lords Of The Boards, полудяхме. Нямаше нужда Сандра да пее, публиката сама си изкара песента.
Гост китаристът – Алберто пък реши, че би било много яко да се гмурне в публиката. Направи го, разбира се, под звуците на припева на Lords Of The Boards, а аз там някъде се докопах и до задника му … така де, шанс
И така, концертът свърши, а аз исках още. Въпреки, че бях направила много грешен избор на обувки и не усещах краката си.
Въпреки, че навън беше студено.
Факт е, че тази група успя да направи незабравимо шоу, без да има нужда да си строи специална сцена, да ползва безумни пироефекти и да превръща концерта в театър. Те просто бяха там и пееха. А това бе предостатъчно
Youtube дава възможност някои клипове да бъдат гледани в HQ формат, въпреки това, тази опция не се отнася за всички клипове, които имат HQ качество, което е достъпно. Ако искате да проверите дали даден клип има HQ версия, просто добавете ‘&fmt=18′(stereo, 480 x 270) или ‘&fmt=22′(stereo, 1280 x 720) в url-то на клипа и вижте резултата
2. Embed-нем HQ видео
Горната “врътка” сработва само ако желаете да гледате HQ видео, но ако искате да го добавите във вашия сайт в този му формат, ще трябва да добавите “&ap=%2526fmt%3D18″ или съответно“&ap=%2526fmt%3D22″ към url-то за ембед.
3. дадем линк за точно определен момент от клипа
Няма ли да е готино, ако давате линк за интересно 5 – минутно клипче, в което обаче смешните моменти започват в 3:32 мин. от плейбека, линкът да води и да започва точно в тази 3:32-ра минута? Е, имате късмет. Единственото, което трябва да направите е да добавите #t=03m32s (#t=XXmYYs ;XX са минутите, а YY – секундите) в края на url-то за embed
4. скриете формата за търсене
Тя се появява, когато движите мишката върху ембеднатото клипче. Ако не желаете това да се случва, добавете ‘&showsearch=0′ в края на embed url – то.
5. Embed-нете само част от клип
Добавете ‘&start=30′ и ще пропуснете първите 30 секунди от клипчето. Можете да променяте стойността след start= на точният брой секунди, които искате да бъдат пропуснати от началото на клипчето.
6. Autoplay на ембеднатото видео
Обикновено, когато embed-вате клип от YouTube, след като той се зареди е необходимо потребителя да натисне бутончето Play, за да го стартира. Можете да го настроите така, че то да се стартира веднага, след като се зареди, като добавите ‘&autoplay=1′ към url-то на ембед кода
7. Loop-нете embed-нато видео
Добавете ‘&loop=1′ и ще накарате клипчето да започва отново, след като бъде изгледано до края.
8. премахнете Related Videos
Когато публикувате Ваше съдържание в Youtube и не желаете вашите потребители да виждат и съдържанието на други хора, въпреки, че то най-вероятно ще е свързано с Вашето, защото може да се окаже, че става въпрос за конкуренция? В този случай, добавете ‘&rel=0′ към края на ембед урл-то и ще изключите видео препоръките.
9. подминете регионалните филтри
Някои клипове са достъпни само за определени държави и YouTube вижда къде се намирате вие чрез IP-то Ви и съответно забранява или позволява гледането на желания клип. За да видите някой клип, към който нямате достъп заради тези филтри, променете адреса от http://www.youtube.com/watch?v=<някакъв_код> на http://www.youtube.com/v/<някакъв_код>
10. свалите клип
Това не е съвсем трик, а и има десетки програми, които ви съдействат да даунлоуднете съдържание от YouTube. Въпреки това, един от най-елементарните методи е да добавите ‘kick’ пред youtube адреса. Така линкът ще ви пренасочи към сайта kickyoutube.com , откъдето ще видите всички възможни линкове за сваляне.
„Пишете съдържание за хората, а не за търсачките!”
Вчера в Интер Експо Център София бе проведена първата в България специализирана конференция за SEO, SEM, социални мрежи, интернет маркетинг и реклама. Благодарение на спонсорството на няколко фирми от IT бранша, организаторите успяха да направят събитието безплатно и постигнаха огромен интерес – залата бе препълнена, а Огнян Младенов сподели, че още поне толкова човека са изявили желание, но не са могли да присъстват, поради капацитета на залата и бързо свършилите места.
В седемте лекции през деня бяха засегнати основни въпроси за това какво е SEO, SEO за блогъри, SEO vs. PPC, SEM на бизнес уеб сайт, SEO за електронни магазини и Link Building стратегии, а в края на конференцията се проведе кръгла маса, на която присъстващите имаха възможността да задават тематични въпроси към всички лектори.
Лекторите – едни от най-големите SEO професионалисти в България споделиха много полезна информация и собствен опит за оптимизацията – една, както се изразиха, неточна наука, в която правила няма – всичко е личен опит и експерименти на принципа проба-грешка. Гостите се запознаха от близо с най-популярните техники и златните правила за това един сайт да бъде популярен в търсачките и в него да има качествено, уникално и често обновявано съдържание.
Коментирани бяха всички аспекти на оптимизирането – от построяването на самия адрес и писането на titles, до обмяната на линкове и методите за OFF-Page популяризация, за различните видове сайтове – от лични блогове до електронни магазини и бизнес сайтове.
Организаторите съобщиха и намерението си този тип конференции да се превърне в традиция и обявиха предстоящата през октомври WebIT конференция.
Лектори и теми:
Пламен Томов: Какво е SEO – основи на оптимизацията за търсачки, ползи и недостатъци. Класификация на SEO – Onpage и offpage SEO – важни фактори влияещи върху оптимизацията. Основни разлики между SEO и SEM – какво трябва да прави SEO специалистът и какво – не.
Огнян Младенов: Практическо SEO за блогъри и блогове. Платформи, плъгини, тагове, методи за популяризиране в социални мрежи и медии.
Станислав Димитров: Практическo ръководство за SEO – цели, избор на стратегия, техологични съображения, ключови етапи, измерване на ефективността
Мартин Попов: SEO vc PPC – Кое да използвам? Предимства и недостатъци, Кой начин за трафик е по-добър? Основни разлики. Дали да не ги използваме заедно?
Лили Грозева: SEM на Бизнес Уебсайт. Съдържание – какъв уебсайт ми е нужен, каква информация е полезна за клиентите ми, как да я организирам, как и кога да я публикувам? Техники на популяризация – какви са опциите за моя бизнес, най-ефективни методи за популяризация чрез търсещи машини.
Мартин Христов: Link Building – стратегии, техники, популярни и непопулярни методи за получаване на връзки към сайта.
Конференцията бе излъчена пряко online от Кабината, а видео записи можете да гледате тук.
Вечерна добавка Лични впечатления:
Като цяло, изключително много ми допадна цялото събитие. Независимо дали си лаик или професионалист, всеки намери нещо за себе си и чу нещо полезно. Допадна ми, че като първа конференция направи най-исконното: обхвана всички области на науката SEO.
Първата лекция (на Пламен) беше адски подходяща за начало, не смятам, че има IT човек, чийто мозък да функционира правилно рано сутрин, и следователно лекцията “въведение” и нейната лекота (допълнена с чувство за хумор) дойде много добре. Пък и имаше какво да се чуе от нас, непрофесионалистите конкретно в SEO.
Огнян Младенов разбира се, беше на ниво. Не съм и очаквала друго. Сподели много полезна информация за това как всеки човек може да се постарае и оптимизира блога си, което е супер за хората, които не искат да градят кариера в SEO, а да имат качествен личен блог. Освен това частта от лекцията на тема “Връзките са всичко”, отнасяща се за RSS беше много любопитна. И забавна.
Оттук нататък малко ще покритикувам. Първо, предполагам, че лекторите не са чели един на друг презентациите си преди събитието, това щеше да спомогне много да се избегне доста голямото количество повтаряща се информация (оптимизирайте, хора, оптимизирайте ). Второ, имам чувството, че освен Оги, Пламен и Гео, другите лектори бяха адски притеснени и непривикнали да говорят пред хора и на микрофон, а една информация се възприема много по-добре от аудиторията, когато е поднесена с увереност.
Станислав от icygen се беше наел с твърде амбициозната и непостижима задача да обване огромно количество материал за твърде кратко време. Това доведе до твърде бързо преминаване през лекцията, прехвърляне на слайдове за секунди и на мен малко ми заприлича на диагонално четене. Но пък, уверена съм, че когато самите презентации бъдат споделени онлайн, неговата ще бъде изключително полезна.
Въпреки това, изброените от мен негативи са доста бели кахъри и са все неща, които са нормални като за първи път, ако пък тръгна да разказвам за всички позитиви, тази статия ще стане прекалено дълга
Искрено се надявам, че тези събирания ще станат традиция и вбъдеще няма да ни се налага да разглеждаме “Навсякъде” и “в България” като две коренно противоположни понятия
"I meant," said Ipslore bitterly, "what is there in this world that truly makes living worthwhile?"
Death thought about it.
"Cats," he said eventually. "Cats are nice."
Качествена музика, изглед към морето, ром и джага. Че и билярд 
).
