Понеже сме общество, в което и ден не може да мине без актуален скандал, на дневен ред в момента се пада евентуалната отмяна на пълната забрана за пушенето на обществени места. (разбира се, че във всеки един момент ние трябва да мразим нещо – я ГМО, я кучешките насилници, я пушачите… ).
Както напоследък става, и от този „обществен дебат” се бях отдръпнала, защото вече не до гуша, ами до връхчето на шапката, дето я нямам, ми е дошло от мрънкане. Как ще ми мрънкате постоянно, я вземете свършете някоя работа, само аз мога да мрънкам, пЪк! Така или иначе, на първо четене отмяната мина и пушачите доволно дръпнахме по един фас по случая.
Но наскоро ми се случи нещо забавно, което искрено ме разсмя. Бях отделила няколко минутки, за да игнорна вездесъщите покани за групи/игри/приятели/неприятели/кокошки/целувки/е*ане/за-каквото-още-се-сетиш във фейсбук и забелязах, че доста от познатите ми са ме поканили в група със следното заглавие: От 01.06 НЯМА да стъпя в заведение, в което се пуши!!!!
Seriously? Me?
Това би могло да бъде резултат от следните неща:
- Имате ме за страхотна лицемерка, която би се включила във всяка модерна кауза
- Приятели сте ми във фейсбук, но всъщност грам не ме познавате
- Препращате покани на приятелите си, без да вложите грам мисъл какво всъщност правите
Не знам кое от трите е причината, но главата ми не побира възможност за някой друг вариант или обяснение.
Вижте сега. Да се разберем.
Пушачите не мразят непушачите. Всъщност, изобщо не ни пука дали вие пушите или не. Вие сте тези, които постоянно ни заклеймяват във всичко най-лошо.
Ако помолите някой пушач да не пуши около вас, то в 99 % от случаите този човек ще се съобрази. Когато го правите с добро.
Пушачите пределно ясно осъзнаваме рисковете, на които се подлагаме, пушейки. Пушенето е вредно? Thank you, captain Obvious. Мазното хранене, кофти живота и скапания въздух също са вредни. И да, знам, наясно съм, че това НЕ Е оправдание. Просто отбелязвам факти.
Ние не пушим, защото е модерно. Пушим, защото ни се пуши. То дори и модерно не е вече.
Ние на караме никой друг да пуши. Напротив, по-скоро пушач ще чуете да ви убеждава, че не трябва да пропушвате.
Ние НАПЪЛНО осъзнаваме, че настоящето положение е гнусно за непушачите, и ДА, спешно трябва да се вземат мерки това да се прекрати. И под прекрати не визирам “да забраним пушенето”. Имам предвид да бъдем поставени в равни условия и пред равен избор и възможности.
Накратко, отално не съм съгласна нито с настоящето положение, нито със законопроекта за забраната на пушенето повсеместно – да има САМО заведения за пушачи или САМО заведения за непушачи е най-голямата глупост. И пушачи, и непушачи трябва да имаме равнопоставен избор. Настоящия закон е добър – на хартия – проблемът е, че НИКОЙ не го спазва и никой не следи за спазването му. А най-тъпото е, че наливаме достатъчно пари в хазната (пушачите плащаме В ПЪТИ повече от реалната цена на цигарите), които спокойно могат да се използват за контролирането на тези неща и осигуряването на комфорт и за пушачи, и за непушачи. И не, не мрънкам, че давам толкова пари – мрънкам, че не виждам те да бъдат използвани както трябва. И да, съгласна съм, че положението на непушачите в момента не е никак приятно – но това може да се промени, като се предприемат адекватни мерки. Пълната забрана показва само невъзможността на институциите да се справят с проблемът по друг начин – защото проблем има и всички го виждаме. Ако навсякъде има достатъчно и обозначени места за пушене и добра вентилация, не смятам, че пушенето ни се усеща чак толкова. Например моловете. По-голямата част от пространството там е за непушачи, добре вентилирано е, има определени места, на които може да се пуши, които са достатъчно удобни, че да не причиняват дискомфорт никому. Но не може едно кафе 50 квадрата и 5 маси да е за пушачи и да предлага вентилация тип “ей ся ще отворя прозореца”. Задължително трябва да се въведат строги мерки за вентилацията, задължително трябва да направят строго разграничение между заведенията (например, според настоящия закон, едно заведение под 100 кв. м. може да избира дали да е за пушачи или не. А защо не въведат по-висок данък за заведенията, които изберат да са за пушачи и по-строги регулации относно вентилация. Така не всички по-малки заведения ще имат интерес да са за пушачи и ще се осигурят достатъчно много и от двата вида). Въпросът е, че за да се случи това, трябват не само закони, но и регулация и хора, които да следят за спазването.
А вече конфликта “половината компания пушачи vs половината компания непушачи” да се разрешава на ниво държавна забрана е СУПЕР тъпо. Ако има достатъчно много, хубави, приятни и удобни заведения, в които не се пуши и ви е комфортно, и вие пак изберете да отидете някъде, където се пуши, тогава проблемът няма да е мой, че пуша. Но да, подобни заведения в достатъчни количества за съжаление все още липсват, съгласна съм.
Накратко, позицията ми по въпроса е, че трябва да има пълно равновесие и пушачи и непушачи да заживеят щастливо заедно… Защо постоянно трябва едните да “побеждават”, а другите да са лузъри…
След като предишният ми пост за този пословичен български “промоутър” предизвика доста интерес, реших да ъпдейтна историята…
Що се отнася до концертът на Paradise Lost, той взе че се състоя … пред 250 човека И повярвайте ми, със сигурност причината не е в липсата на фенове на PL в България. По думите на приятели, Paradise Lost са дали всичко от себе си на “концертчето”, но това със сигурност не го дължим на НМА. На тях дължим липсата на каквато и да е реклама и фактът, че хората вече не могат да ги траят и не искат да им дават пари за билети.
Взех че се оказах лош пророк и днешният концерт на KATATONIA бе отменен. Изнанадващо, нали? За да ви изненадам още повече: причината, която обявиха от групата: организаторите от НМА не им платили хонорар. Това преля чашата на всички, най-големите български музикални сайтове излязоха с изявление, че няма да толерират, анонсират или имат каквото и да е общо с НМА. Евала за което, пичове!
Сякаш за да бъде идилията пълна, вече никой не вярва, че обявеният за 6 май концерт на Анатема ще го бъде. Причината: билети за концерт на Anathema на 6 май се продават от турски сайт за концерт в Бурса.
Официално няма съобщения за отмяната на този концерт. На сайта на Anathema все още стои датата за София. НО! По “някаква” причина в момента е невъзможно онлайн закупуването на билети. Плакатите за Anathema са махнати от пред офиса на НМА. (това не съм го видяла, в един форум го прочетох, на претендирам до колко е вярно, само за продажбата на билети съм сигурна).
Ако от НМА отменят и този концерт, точно в момента, в който нервите на всички фенове са опънати докрай, смятам че скоро ще четем за краят на тези промоутъри. Доста хора вече подадоха и жалби в КЗП по техен адрес.
Най-тъпото е, че от всичко това страда българския фен. Всички тези големи изпълнители с провалени концерти тук вече ще гледат с друго око на България и “българската работа” и като пак ги поканим да дойдат, два пъти ще си помислят първо. Излагаме се. Излагат ни.
Уважаеми г-н Христо Русанов, спрете се вече. Писна ни. Групите не са виновни – нормално е човек да изисква да му бъде заплатено договореното. НМА отново си направи сметката без кръчмаря и в момента мишкува и не казва истината за концерта на Anathema.
If I had a world of my own, everything would be nonsense. Nothing would be what it is, because everything would be what it isn’t. And contrary wise, what is, it wouldn’t be. And what it wouldn’t be, it would. You see?
Новата Алиса в страната на чудесата имаше абсолютно всички предпоставки, за да се превърне във филм на годината.
- Невероятната книга на Луис Карол, която си е своеобразна приказка за възрастни
- Гениалният Тим Бъртън за режисьор
- Джони Деп в роля, сякаш създавана за него
- Саундтрак, написан от настоящите тийн-величия в пънк/рок/алтърнатив музиката
- 3Д анимацията на Дисни
- Бюджет, достоен за завист…
Е, да, ама … нещо не се получи.
Сюжетът: почти изцяло базиран на заемки от оригиналната книга, но и своеобразно продължение: действието се развива, когато Алиса вече е на 19 години и се връща в страната на чудесата, само дето не си спомня първия път.
+++ Страхотна идея да погледнеш към Wonderland през очите на порастналото вече дете
— Твърде логичен сюжет, което някак си не пасва на цялата идея на книгата. Не беше честно да поставят Алиса в рамката на “Лошото се бие с Доброто, идва нашия човек на страната на Доброто и всички заживяват щастливо”
Като цяло, филмът ми допадна. Не се влюбих, а толкова исках. Очаквах от Тим Бъртън дарк-приказка, с луди герои и нелогични обрати. Само Джони Деп оправда очакванията ми, но определено това не е “филмът на годината”. А трябваше. Сега чувам, че Тим Бъртън щял да сътвори римейк на семейство Адамс. Дано този път ме зарадва повече
Единственото наистина яко нещо, около филма е невероятната песен на Shinedown от саундтрака…
Когато заговорим за “българска музика”, темата провокира емоции от всякакво естество. Уви, често хората гледат с недобро око и винаги се съмняват има ли такова животно или пак крадем от някого и в общи линии сме wanna-be-s. Определено Smallman са група, която е тук, за да остане, и която успешно накара хората, запознати с творчеството им, да се влюбят в тях. Като ги спомена пред други хора, очаквам два вида реакции: “Не съм ги чувал” или “Леле, да, много са яки”. Рядкост е да чуя лоша дума и да, има защо.
Както съм казвала и преди, тези момчета си нямат никаква представа колко са добри. Като излязат на сцената са някак си искрени, неглиже, без никакви претенции и безкрайно талантливи.
Лошото е, че съвсем рядко имаме щастието да ги чуем на живо. На концерта през ноември те сами споделиха, че си изкарват хляба с други, различни от музиката неща (както и повечето музиканти тук, в България все още “музикант къща не храни”) и предполагам това допринася за редките изяви.
Но последната неделя имахме щастието да присъстваме на промото на новия им албум – “Labyrinth of Present”.
Магично събитие, пълно с атмосфера, спокойствие и красива музика. И страшно ентусиазирана публика, около два пъти по-многобройна от предишното им гостуване в София.
Чухме целия втори албум и три-четири песни от първия. Буквално ни изпиха мозъците, макар че през цялото време имах чувството, че Цецо е малко нещо болен и полага огромни усилия за да ни поднесе магията си с пълна сила. Е, определено успя. Нищо, че искахме и още, и още. Другият път
Групата:
Цветан Хаджийски, вокал, гайда
Стефан Пенев – бас
Андон Тръпков – барабани
Иван Тодоров – китара
Стилът: Няма как да го определя … те са различни. Често ги сравняват с Tool, но според мен това по-скоро се дължи на настроението, което музиката носи – мистика, атмосфера, сякаш “аха, и да ни сподели нещо”, защото не мога да намеря конкретни заемки… По-скоро е alternative, rock, ambient… знам ли и аз
Харесвам ги, защото са различни. Защото правят нещо ново, искрено и българско. Гайдата си го прави наше. Не е като да няма талантливи музиканти в България – има. Но музикантите с въображение са рядкост. Smallman са именно такива.
Чуваш ги и си казваш “УАУ”. Когато Гатето преди доста време ми ги пусна за първи път един ден в офиса, първата ми реакция беше “ама това българи ли са?!”.
Българи са. От Асеновград. Не знам какво има в тоя град, ама само хубави музиканти се раждат там.
Още плюсчета в графата “Браво”: Уникален Арт! Всяко нещо е изпипано и красиво. Първият концерт, на който бях, през ноември, беше съпроводен с уникална фотоизложба. Албумът, като си го купиш, знаеш за какво си даваш парите – безкрайно красив, авангарден и изпипан, а не просто диск с принтната обложка. Това прави впечатление – защото по принцип сме си малко скръндзави, що се отнася да си купим музиката – нали има мп3-ки. Е да, ама когато албума е толкова красив, че ти е кеф да го хванеш в ръце и да разгледаш съдържанието, нещата се променят. Мърч-а и той така. Прекрасен дизайн на тениските, страхотно качество на материята и производството, дреха, с която не само показваш подкрепа към групата, ами ти е и кеф да носиш.
Още много мога да пиша за тях, ама те съветвам да ги чуеш. Ще разбереш.
Почти откакто се помня, винаги съм се занимавала с клиенти. Съвсем наясно съм, че клиентът съвсем не винаги е прав в това, което желае, нито пък за начина, по който се държи. Някой ден може и да тръгна да обяснявам защо точно съм си изградила това мнение. Но сега съм се ядосала за обратната страна на монетата. Мама му стара, pardon my French, ама само в България ли ИЗОБЩО не ни дреме за клиента, оня, аджеба, дето дава парите? Преди няколко дни ми се наложи да търся денонощна аптека. Най-близката до нас е тази до Пирогов, така че се разходих до там (часът беше около 3 през нощта). Отивам и културно звънкам на прозорчето. Излиза един начумерен господин, малко над средна възраст, и с много ядосана въздишка (стил “за к’во ме будиш ся?!”) ме поздрави с “Какво?”. Диалогът в кратце:
- Какво?
- Добър вечер. Имам нужда от 2 пакетчета Фервекс, Витамин Ц и един аулин, а също и… (в този момент оня, без да каже нищо или да ме доизслуша, тръгва нанякъде и ми обръща гръб). 2 минути чакане на студено. Онзи се връща и ми подава кутия с 6 фервекса.
- Ето
- Но аз друго поръчах (пак повтарям).
- Фервекса няма да го отварям сега за 2 пакетчета, цяла кутия ще си вземеш. От витамин Ц нямаш нужда, защото има във Фервекса. Аулин без рецепта – не може.
- Моля?
- К’во точно не разбра ся? (разбирам, че е кауза пердута и водя последна битка)
- Добре, не знаех, че Аулин без рецепта не може. Има ли болкоуспокояващо, в което да няма ибопруфен / аналгетици и което да можете да ми продадете?
- Болкоуспокояващи много.
- Добре, препоръчайте ми едно поне.
- Няма такова. Ще взимаш ли Фервекса или ще си ‘одиш?
Познайте какво направих. Няма да стъпя повече в тая аптека whatsoever. Междувременно, бях чула за един нов клуб и почнах да ровя из нета да видя за какво иде реч. Случайно попаднах на фейсбук група, в която имаше доста дискусии с участието на част от персонала и се присетих за друго, което безкрайно много ме дразни: да ми се цупят по нощните заведения, когато не си поръчвам алкохол. Е сериозно, писна ми! Ок, вие работите, за да осъществявате продажби, ама аз какво, да пропия, за да ви направя густо ли? Винаги си поръчвам, винаги си плащам, винаги оставям бакшиш. А вие винаги ми се мусите. Дори някои хора са си позволявали да ми държат и сметка за същото… Алооо? На няколко места вече не стъпвам, заради кофти обслужване. Сред тях са бар Вчера, клуб Лолипоп. И още ще добавям. Да се научите, мама ви…
February 27th, 2010 / 1 Comment » / by Serendipity
Неделя по обед. Направила съм си кафенце, моткам се, и тъй като цял уикенд трябваше да изкарам без вездесъщия си лаптоп. Решавам аз, че щом няма нет, ще се върна към олд-скуул нравите и ще изкопам от прахта оная черна кутия насред стаята, наречена телевизор. Оказа се, че дистанционното е с отдавна умряла батерия, а антената на въпросната джангър-кутия е послужила за средство на Грибо да си наточи зъбките. Но аз съм целеустремена – не се спирам – неделя е и ще гледам телевизия! Слизам до магазина, купувам си 2 батерийки и антена и хайде пак към ТВ-то!
Как да е – подкарах го. Настанявам се удобно на дивана и започвам да цъкам по четирите ефирни канала (кабелна нямам, то аз телевизора от 7 месеца не съм пускала, кабелна ще имам…). Първо попадам на ТВ 7. Латино сериал. Абе тия още ли са модерни, бе? Нова телевизия. Тук сериалът е на турски. Ааа значи, ето за кои сериали се шумяло толкова из нета напоследък. БНТ 1 (тоя канал не се ли казваше Канал 1 ?!): Безумно предаване за народна музика. Българин и македонка вият трели с музикално оформление от стабилен цигански оркестър. Страотно!
И последен в “цъкането” ми се оказва бТВ. Виждам аз на екрана Митко Щерев и Иво Сиромахов. Браво, това трябва да е интересно – двама, уважавани от мен българи, нещо обсъждат. Радостта ми трая около 30 секунди, докато подредих целия пъзел: Дългия, конкурс, оркестър и заглавие “Стани поп-фолк звезда” (под слогана вървеше нещо за някакъв фолк-мобил, така и не разбрах за какво иде реч).
Майко мила!
Реален конкурс, по национална, ефирна телевизия, в който стимулират хората да се състезават в създаването на ЧАЛГА композиции.
Конкретният кръг (или условие) на епизода, на който попаднах предполагаше да се създаде песен, подходяща за ТАНЦУВАНЕ НА МАСА.
Доповръща ми се, искаше ми се да изтръгна гръкляна на тия хора или поне да ги наритам в кокалчетата и да им намажа пръстите с олио, абе казано по политически коректному – възмутих се.
Първо, г-н Трифонов, о радетелю за българската култура и национална идентичност! Селянията и простащината ли трябва да са тези национални черти, които да се стимулират?
И не е ли малко лицемерно, питам аз, да съдийствате в подобно нещо? Или позицията ви е обуславена от това, че не толкова сте й защитник, а колкото, че умеете да я облечете добре в думи?
Трето, г-н Щерев. Какво прави авторът на музиката към “Адаптация” и “Осъдени души” изобщо в този конкурс? Или просто трябваше официално да погребете българската музика, като се изложите и Вие публично?
Всъщност, това са риторични въпроси. Дори да потърся отговорите им, надали някой ще ми отговори, пък и всички знаем за какво иде реч.
Хората, които ме познават, знаят че съм един от най толерантните хора, що се отнася до сексуалност, пол, религия, раса, външен вид, произход, пари и всякакви подобни неща. Но що се отнася до простащнината и човешката глупост, проявявам крайна нетърпимост. И не е заради това, че някой-си слуша музика, различна от тази, която харесвам аз. Наскоро го бях обяснила в един задочен фейсбук спор по темата…
Искам чалга културата да умре.
Искам малките деца да престанат да зяпат полу-голи, нацапотени, виещи, силиконови, перхидролени, слабоумни ПЕВАЧКИ по телевизията целодневно и да го мислят за много ГОТИНО.
Искам, когато отида на заведение, да няма пачи, които ми се качват по масата, за да си друсат циците.
Искам “готина мацка” да не означава руса кифла с дрехи от Мола, начални признаци на анорексия, 10 пластични операции и акъл, колкото една средностатистическа кокошка.
Искам “готин пич” да не означава дебеловрат чичка, подстриган нула номер, каращ последен модел БМВ/Мерцедес (или в случая на wanna-be-тата: тунингован Голф), “гъзареещ” с всичко, което има / прави, хвърлящ бакшиши по 50 лв., за да се покаже и със същия коефициент на интелигентност.
ИСКАМ ДА СПРЕ МЯТАНЕТО НА САЛФЕТКИ!!! (Seriously, guys, wtf?!).
Искам да започнете да четете. Искам да бъдете грамотни. Искам да престанете да мислите просташкото за готино. Искам да престанете да се снимате с телефони в кенефите. Искам да престанете да употребявате думата “фьешън”.
ИСКАМ!!!
Или простичко казано: искам да престана да се срамувам от сънародниците си.
Нова музикална агенция за всички фенове е един от тези “промоутъри”, които ни показват как НЕ се прави концерт (или каквото и да е събитие в този смисъл). Те са и основните виновници “концерт в България” да е кофти израз в много от случаите.
За тези, които не са наясно: Ако концерт, който НМА обяви се състои, и то на точно определената дата, по точно определеното време и по начина, по който е бил обявен…е, никой не знае какво ще се случи тогава, нямали сме май честта да видим това чудо. Или е било толкова рядко, че сме си мислели “сигурно и тук има нещо гнило”.
Историята започва много отдавна.
Спомняте ли си концерта на Prodigy? Да, преди 11 години, точно онзи, около имаше огромни скандали и “грандиозното шоу” се превърна в грандиозен резил. Първата дата беше отменена, не беше ясно дали ще има втора, накрая обявиха втора, която не потвърдиха до ден преди концерта, а самия концерт на Академик беше тотален технически и организационен провал.
Ако приемем, че случая “Продиджи” е в графата “случва се”(макар че не трябва да е така), то пак през 1999-та е и тяхната наистина голяма издънка Любимото радио Тангра организира фестивал на рока и избират за хедлайнери Моторхед. Дотук добре. Грешката, която радиото прави е да избере НМА за промоутър от българска страна. Естествено, концерт изобщо нямаше. Групата отказва да дойде в България, защото от НМА не им превеждат парите за хонорар. Повече по темата можете да прочетете тук.
2006 година. НМА обявяват концерт на легендарната рап-група ONYX. За подгряваща група се обявява анкета, според която феновете трябва да определят кого искат да чуят от българска страна. Тя е спечелена от ъндърграунд бандата DRS+. Познайте. НМА не спазват обещанието си и в крайна сметка подгряват други банди. Обяснението, което промоутърите дават: “Няма да им платим 500 лв. за 20 минути”.
Същата година от НМА обявяват още три концерта на западни изпълнители, които пък изобщо не се състояват. Накрая на лидерите в бранша им писва НМА и разни други псевдо-промоутърчета да правят глупости и се стига до това и тук:
Един от тези концерти трябваше да е на 11 август 2006, а именно Fear Factory. Той се отменя по неясни причини, които всъшност се изясняват, когато от avtora.com взимат интервю от Реймънд Херера, цитирам: Истината е, че още преди няколко дни започнахме да се съмняваме, че този концерт ще се състои. От наша страна всичко беше наред, но така и не успяхме да се свържем с промоутъра (“Нова музикална агенция”). Звъняхме им, обаждаха се и мениджърът, и концертният ни агент, но така и не ни отговориха. От различни източници разбрахме, че те изобщо не са възнамерявали да организират шоуто ни в София и не са го рекламирали никъде, което означава, че не са вложили и една стотинка. Освен това, трябваше да получим половината от хонорара ни авансово още преди три седмици, но това така и не се случи. В крайна сметка, цената за всичко това се заплаща от феновете на Fear Factory в България, които няма да могат да ни гледат.
Интервюто тук.
2007: НМА организират концерт на GURU. В последствие, концертът (изненадващо!!!) пада, но организаторите обещават, че ще има нова дата и точно с този мотив отказват да върнат парите за закупените билети. Обявява се нова дата, но накрая концертът е отменен изцяло. В този момент промоутърите посочват дата и място (клуб Black Box), където хората да отидат и да си вземат билетите. Отивайки там обаче, откриват, че клубът е в ремонт и бележка, информираща ги, че пари ще се връщат в едно кафене на Доспат. В кафето обаче казват, че организаторите не са им дали пари…
Вижте тук.
2008: НМА са организатори на концерт на Майк Патън в бившия Маймунарник. В последния момент, събитието се мести “поради лоши условия”, а организаторите уведомяват хората за това чрез листче, залепено на входа на първоначалното място.
Вижте това, това, и особено това.
Със сигурност има още много куриози, но честно казано ме мързи да ги търся. Това са само първите 2-3 страници резултати при търсене на НМА и “провал”.
Целия този пост е провокиран от концерта на Paradise Lost, който трябва в момента да тече (дано!).
Той бе обявен за друга дата – през декември, със съпорт Samael. “Нещо се случи” и датата падна. НМА обещаха, че ще има втора дата и казаха на хората да си пазят билетите. Втора дата имаше – именно днес, 12 февруари. Но не може всичко да завърши добре, нали? Вчера, 11 февруари Samael се извиниха на феновете си в сайта си и казаха, че няма да идват в София и да свирят с Paradise Lost. Причината – организаторите не им пратили самолетните билети…
В името на феновете, искрено се надявам всичко днес да е ок. Макар че ми стана малко смешно, когато видях статус ъпдейтите на Ник Холмс (вокалиста) в twitter, а именно:
1. In Hotel in Sofia, no room service available, can someone bring me a sandwich to the gig please..no mayo
2. actually scratch that, “vege burgers” have turned up, although its called a “chip sandwich” where I come from..
3. forget it! Ill eat after the show!
4. I just got told to cheer up.I’m laughing on the inside…
Сигурно единствените по-големи промоутърски издънки бяха на Неди Крос (инфо) и Ивайла Бакалова с Дженифър Лопез.
За вбъдеще НМА са обявили още концерти: Katatonia & Anathema. Най-малкото на Анатема ми се ходи страшно много, но историята учи да не се надявам особено.
February 10th, 2010 / 4 Comments » / by Serendipity
Хайде да си поговорим за този особен социален феномен, наречен съседи.
Аз имам щастието (или нещастието) да имам сравнително малко такива – 12 апартамента сме само. Разделени на 2 части х 6.
Тази вечер, най-сетне след дълги молби и увещания си направихме “събрание”. Молбите и увещанията бяха от моя страна и от страна на една съседка, тъй като ние имахме особената привилегия да ни наводнят на няколко пъти през последните няколко месеца, при това – точно след ремонт. Естествено, съседите направили “кворум” и събранието беше направено по време, по което на мен и на въпросната съседка да ни е възможно най-неудобно – по средата на работната седмица, в работно време. Ама другите, разбирате ли, били мнозинство и нямало да се съобразяват с нас. Хубаво, и двете успяхме да присъстваме (евала на мениджъра, че ми влезе в положението и ме пусна!)
Имало нов закон за етажната собственост, който задължава съжителите да вземат някои решения, та това общо взето обсъждахме.
Стигнах до умозаключението, че жените след 40 се превръщат в 100 % кокошки, а мъжете – в професори по всичко. Не желая да остарявам! Точка! Повечето ми съседи са пенсионери, с 2 изключения.
Половината време прекарахме в дискусия на тема ‘синът на съседката = световно зло’ – 12 годишно хлапе, което на нова година е имало неблагоразумието да хвърля пиратки, и представяте ли си – да слуша музика през деня!!! Отделихме и заслуженото време да злословим за съседите, които не са могли да присъстват – колко са ужасни, смотани и т.н.
Трябваше да си избираме нов домоуправител и касиер. Разбира се, номер едно предложение бях аз ‘тя е млада и оправна’, чух даже ‘трябва да й дадем шанс да се изяви’… МОЛЯЯЯ? Ако шансовете ми за изява в живота се свеждаха до това да съм касиерка на блока… Thanks, but no thanks. На довода ми, че аз РАБОТЯ (за разлика от повечето съседи), а доста от дейностите изискват ходене по инстанции в работно време и няма как да стане, дори ми се скараха с наставнически тон. Естествено, след като категорично им отказах, в крайна сметка се примириха и избраха други хора.
Moving on.
Следващата брилянтна идея беше парите на входа (които не са никак малко, защото сме дали под наем за реклама един от калканите) да бъдат внесени в ЛИЧНАТА сметка на един от съседите, за да, цитирам “избегнем хамалогиите и излишните формалности с банката” – т.е. да откриваме сметка на входа и да пишем пълномощни за правото да се теглят пари. Забележете, аз бях единствената против това предложение и исках сметката да бъде открита на входа, а не на някой-си?! Слава богу, за това, според закона се иска пълен кворум, та в крайна сметка стана моята.
Moving on.
Наводнение 1: Дължи се на повреден щранг на половината от входа, т.е. 6 апартамента са засегнати. Цената за смяна и работа е 160 лв. на апартамент. В момента тече, всички сме с мухлясали стени и вече мазилката се рони. 2 от общо шестте апартамента обаче са против да се смени и заявиха, че няма да плащат. Причината – и двата апартамента се обитават от по една пенсионерка и те заявиха, че “щели скоро да умират и нямало да харчат пари за глупости”.
Moving on.
Изолация на сградата. Според някаква нормативна уредба, сме длъжни да я изолираме в следващите 2 години (мисля, че се отнася за всички сгради в центъра). Отново отказ от горепосочените две съседки, по същите причини, въпреки че по общо съгласие, решихме да субсидираме всеки един апартамент с по 500 лв. от бюджета на входа за да може да се направи и от собствениците се иска да платят само разликата.
Moving on.
Наводнение 2: То било причинено от съседката ми на шестия етаж. Въпросната съседка никой не я знае къде е, никой не живее там, и никой няма нейни координати. Цитирам решението “Ами издирете си я и си я съдете”.
Moving on.
След като се видя, че входа не може да събере пари за щранга и за изолацията, съвсем на място сякаш се появи идея на съседа от шестия етаж: “Хайде да си построим асансьор! Получил съм оферта, ще бъде външен и цената е само 20 хиляди евро!” Нужно ли е да коментирам? След последната подобна гениална идея (“хайде да си прокараме парно”) преди години, целия вход се оказа с неизползвами тръби и радиатори из апартаментите и с много по-малко пари, тъй като на никого не му бе хрумнало да провери дали от Топлофикация изобщо имат как да ни прекарат парно ПРЕДИ да си сложим тръбите.
Освен всичко ме информираха, че съм длъжна да регистрирам домашния си любимец (котка) в общината и да си плащам данъци за същото. Но къде и как – никой не можа да ми каже. Но трябва! Та тематично – някой има ли идея как става?
Имаше и още бисери … но просто нямам силите и нервите.
February 8th, 2010 / 2 Comments » / by Serendipity
Отдавна не съм писала, не зная от мързел ли, що ли, но определено не е имало и какво чак толкова да ви споделя, което да не е тъжно или хейтърско, а напротив – разведряващо.
Ето го поводът – снощи дойде. На кино, късно вечерта, в мола.
Девет. Римейк на едноименния бродуейски мюзикъл, който пък е римейк на безсмъртното 8 1/2 на Фелини. (За тези, които не знаят – 8 1/2 е малко или много автобиографичен разказ на Фелини за безбройните му изневери).
Един от онези филми, които трябва да бъдат усетени и разбрани. Безкрайно секси. Изпълнен със сцени, които ще запомниш за много дълго време и препратки, които ще те накарат да си зададеш отново и отново исконния въпро какво е любов и как се обича. Любопитен факт е, че Лопи, Васко и аз по принцип имаме безкрайно различни вкусове за филми. Но този филм накара и трима ни да се влюбим в него. Четвъртият човек с нас – Вики – вече го беше гледала. Учудих се първоначално, че идва с нас при това положение, а когато излизахме от филма, вече напълно я разбирах – и аз бих го гледала пак, и пак, и пак.
Филм за филмите, за вдъхновението, за любовта, страстта, изневярата, направен от безкрайно талантливия Роб Маршал по един красив и романтичен начин, който ни показва светът точно такъв, какъвто бихме искали да бъде. В него няма каскади, зомбита, убийства, пироефекти. Има я само музиката. Музиката, която има смисъл и разказва за нещата от живота. И красивите жени, разбира се.
Жените на Девет.
Последният мохикан Дейниъл Дей Люис безспорно е фаворит за главната роля и да, филмът се върти около него, но това, което прави филмът, са женските роли. Няма главна, всички са важни. Няма я картинката на “единствената, уникална, перфектна” жена, за която момчето се бори – всяка една от тях е уникална и същевременно са толкова различни.
До една ролите са изиграни от жени, които ти изпиват мозъка, които чрез толкова изпълнения са доказали, че са истински звезди и същевременно – никоя от тях не сме виждали в светлината, в която Роб Шнайдер ни ги показва. 7 невероятни жени, 7 любимки, 7 абсолютни фаворитки за званието “най-добри актриси”.
December 1st, 2009 / 5 Comments » / by Serendipity
Аз, че не ги харесвам, не ги харесвам. Решила съм си проблема просто и лесно – преди 5 години съм се отказала от услугите им, сега само един LooP имам за зор-заман. Ползвам си Глобул и нямам главоболия.
Но случките с телефона на майка ми от последните дни наистина ме изумиха. Днес ще им бъде засилена жалбата, но реших и с вас да споделя неземната им простотия.
Историята е следната. Майка ми има 3 номера на нейно име. 2 от номерата тя си ги ползва, третия – от друг човек. Лимитът на две от картите (основната на майка ми и тази на другия човек) е по 200 лв. на номер, а на третата карта е 50 лв. Всичко това идваше на една фактура. Преди месец и нещо майка ми решава да отдели третата карта, която не се ползва от нея на отделна фактура. Отива се в Мтел, подава се искане … уж всичко ок – не се променя нищо друго. Е, да, но в момента на подаването на искането, в офиса на Мтел в Скай Сити им падат сървърите. Служителката събира документите, оправят каквото има да се оправя и се ангажира, че ще довърши процедурата, щом им се оправи програмата. Проблем #1. Картите са в бизнес група помежду си. Незнайно защо, при разделянето на фактурата, един от номерата бива изваден от групата, без да е имало искане за същото. Жалба #1. Мтел преизчисляват фактурата и възстановяват сумата, начислена за разговори, които би трябвало да са в групата. Дотук добре.
Проблем#2: Петък вечерта, тази седмица. Майка ми получава смс, че е надвишила кредитния си лимит (?!) и ако в срок от 24 часа не внесе депозит, изходящите й обаждания ще бъдат спрени. В същото време майка ми заминава в командировка на едно летище на майната си, където няма цивилизация … камо ли офис на Мтел. Сутринта в събота се оказва, че телефонът на майка ми е спрян двустранно. Прибира се тя вечерта в София и звъни на оператор. Операторката заявява, че кредитния лимит от 70 лв. (който майка ми никога не е имала за този номер, не е и плащала сметка по-малка от 100 лв. ) е надвишен и затова телефонът е спрян. На операторката се обяснява, че 1) такъв лимит за този номер няма и никога не е имало и 2) в съобщението изрично пише, че изходящите обаждания ще се ограничат. Следва гениалното обяснение “според фирмената политика, когато разликата между надвишаването на кредитния лимит и излизането на следващата фактура е по-малко от 24 часа, то се спира целия номер двупосочно”. Предишната фактура на номера е платена, а следващата се предполага, че трябва да излезе в неделя. В този случай майка ми задава въпроса “Добре, а какво мога да направя сега в момента, за да ми бъде пуснат телефона?” Нищо. Няма начин. Не може с депозит, защото телефонът е спрян изцяло и ще бъде пуснат след изчистване на всички задължения на абоната. Но тъй като фактурата още не е излязла, трябва да се изчака излизането й, за да се стори това. Служителката каза, че “е трябвало снощи да платите депозит, като сте си получили смс-а” . Не, че е работа на операторката, но майка ми се е намирала в гъза на географията и като така й е било доста невъзможно да плати каквото и да било на когото и да било. И освен всичко, фактурата (новата, която не е излязла) е със срок на плащане 27 декември, чак след който следва да бъде спрян телефона, ако няма отчетено плащане…
Проблем #3: Както по-горе споменах, майка ми има и трета, нейна карта (тя не е в употреба, държи я “за всеки случай”). На нея предишната сметка не й беше платена и в неделя сутрин аз се вдигам до Мтел, за да я платя, за да може майка ми да има някакъв телефон. Старата сметка беше около 16 лв. Мацката казва “излязла е днес нова фактура на този номер и ако искате да пуснем телефона, трябва да платите общо 27 лв.” Казвам, че няма проблеми и ще го направя. Подавам парите и чувам “Опа”. “-Ами за съжаление няма да можете да платите новата фактура, защото системата не ме пуска да оторизирам плащането”. На въпроса ми “защо?!” – ами защото същия абонат си е превишил кредитния лимит на друг номер. “-И затова не мога да платя?”. “Ами…да, така се получава. Обадете се на *88 и ще ви пуснат телефона, защото сметката е платена. “
Чудесно. Прибирам се – майка ми звъни. Ами не, не можело и този номер да се пусне. И сметката не можело да се плати. И фактурата не била излязла още. И не, грешката била в майка ми, а не в Мтел.
Неделя вечер. Поредно звънене на *88. Добър вечер, излязла ли ми е вече фактурата и мога ли да я платя?
“Ами не, извиняваме се за неудобството, но утре след 19.00 ч. ще може”.
Идиоти. Пълни идиоти. В крайна сметка платих снощи и пуснаха единия телефон. За втория трябваше отново да звъним на *88. Там ни обясниха, че трябвало, видиш ли, да се подаде писмена молба от собственика за пускането на телефона, понеже бил изцяло спрян. Добре, тогава а другия номер как го пуснахте? Последва кратък спор, накрая оператора се извини и пуснаха и другия номер, без да се налага да се ходи отново до офис на Мтел.
И още подобни случки сме имали с тях. Не, че Глобул са цвете за мирисане, но в пъти по-доволна съм от тяхното обслужване. Кога нашите оператори ще осъзнаят, че не са единствените и ще започнат поне МАЛКО да се отнасят с уважение към клиентите си и ще предоставят качествена услуга, питам аз?
"I meant," said Ipslore bitterly, "what is there in this world that truly makes living worthwhile?"
Death thought about it.
"Cats," he said eventually. "Cats are nice."
И повярвайте ми, със сигурност причината не е в липсата на фенове на PL в България. По думите на приятели, Paradise Lost са дали всичко от себе си на “концертчето”, но това със сигурност не го дължим на НМА. На тях дължим липсата на каквато и да е реклама и фактът, че хората вече не могат да ги траят и не искат да им дават пари за билети.
